потърсих я късно една вечер. веднага вдигна. не се бяхме чували от половин година и виждали от много повече. без да казвам нищо, заплаках на телефона. дори не ме попита защо. говори ми дълго и утешително, като на малко дете, а аз отсреща само мълчах. накрая ми се прииска да се гушна в нея, да заспя на рамото й... и да се събудя чак през май.
януарските ми бесове са в ход
2 коментара:
много тежък е януари, но ражда най-хубавите неща. прегръщам те.
и аз
Публикуване на коментар