вторник, 4 юли 2017 г.

...


седя си на балкона, сама в празния апартамент, и се сещам как бавно минаваше влака в дерето и вечер чувах свирката му, виждах от високото всичките покриви на малките къщи в квартала, слушах птиците.

сега останаха само дерето и птиците, влакът вече го няма, нито релсите даже. и къщичките се скриха зад новите блокове. но дърветата долу, и птиците, стигат ми. и песните им сутрин, и небето им вечер.

и вече не съм сама в целия блок, с малко дете и нож
под
леглото.

1 коментар:

ernesta каза...

много хубаво. и последното изречение особено