Април

мартениците окачих на вишна
ябълките нарекох дюли
под цъфнала круша
помечтах

да ми поникнат мустаци
от момини сълзи

20-ти април

шофьорът на катафалката ме попита дали не ме е страх. отговорих, че няма как да ме е страх от баба, дори и когато е умряла, и седнах до него на предната седалка.
носех най-тежката чиния с жито в живота си, а зад мен беше ковчега...

малката стара църквичка на селото е построена на най-високата му точка. от там се вижда целият свят. а около нея е гробището. за да стигнем до входа й, трябваше да преминем през двора, обрасъл в избуяла висока трева и жълти цветя. бавно нагазихме в неокосената джунгла, цветята се биеха в страничните стъкла на колата... не успях да си отворя вратата, за да сляза, наложи се да ми помогнат.

после стъпките ми направиха в тревите своя собствена пътека към последния дом на баба...

...

събудиха се жабите от езерото с лилиите.
събудиха се влюбени.
а любовта им би могла да заглуши всичките тревожни мисли.
стига да поседнеш покрай тихата вода.
и да ги послушаш.

Цирк и 1/2

много имам да разказвам из напоследък, но пускам новото ни клипче най-вече:))

Circus And A Half from Ziggy Dragnev on Vimeo.