четвъртък, 19 януари 2017 г.

Маршрутите на Синемор

Ела, само ела с мен, за да ти покажа всичките възможни пътеки на това магийно място...
Най-напред сутрин ще те събудя в пет, за да видиш изгрева на Слънцето, да чуеш баса при първата точка на появяването му и всичките му високи честоти, които не си и предполагал, че изобщо ги има и че могат да се усетят не от ушите, а чрез очите...
После искам да ти покажа всичките маршрути на това Море - на маковете върху дюните през май, на дивите незабравки по пясъка на Липите, на високите до рамо треви, на таралежите, любовно съскащи нощем, на косерите, които правят гнезда по стълбовете и пеят като падащи снаряди, на щъркела, влюбен в чайката от отсрещния покрив, на лястовиците под моста на Велека, на нощното небе, на залива с делфините, на лайките покрай къщата, на мащерките от горната махала, на клематисите и дивите люляци по онази пътека, на ружите в контражур, на полетата и елфските гори, на облите камъни, на яйцата на дъждосвирците, които всеки ден наглеждам, на белите камбанки на спомените, на сандалите ми, шляпащи по тротоара в ритъм на мислене: обичам-обичам-обичам... , на гюзлемето под цъфналата липа, на орловия нокът, на гробищата, на Дървото, на пейката при Корабите, на извора и вечно пеещият над него славей, на залеза от Бункера, на устието на Велека, което всеки ден е различно, на скачащите малки рибки със златни коремчета, които храним с хляб, на кормораните, прибиращи се вечер в ято над морето, на овцете, които ни будят, на конете, които ни възхищават, на мухите, които ни гонят, на жабите, с които не спим по цели нощи при пълнолуние, на храстите беладона, пълзящи по тротоара, на гъбите, на лилавите минзухари, на смокините и наровете наесен, на тревите с дългите коси,  на жълтите скали и на всичките онези невидими змии, които прокарват пътеки пред стъпките ни и ни учат
как
да
се
на
ми
ра
ме
за
ви
на
ги.

Няма коментари: