Едно венче от лайкучки

сложи началото, някъде около седми май. после се натрупаха всичките други - мащерка, бели камбанки, липа, маслодайна роза, жълт кантарион... и лавандулата, която пристигна, увита в чаршаф, чак от пловдив.
когато септември се върнах в синеморец, ме чакаха всичките, точно както си ги бях оставила под стряхата на лятната кухня. много приятели се извървяха под висящите букетчета през този месец... вълшебно беше и щуро и понякога доста безумно:))) и съм сигурна, че напролет като се върна, пак ще са там, но ще ги заменим с други, пресни цветя...

"мамо, кога ще дойде зимата?" - пита вече яна. и се хващам, че и аз я искам.