Умопомрачения: септември 2016

сряда, 28 септември 2016 г.

из пробните на магазините

върху диваните на мебелните къщи
по стълбите на всичките етажи
в небостъргачите на младост 4
емпайър стейт и люлин 10

на всяка страница от книгата
на масата във кухнята (разклатена)
върху пералнята а после до хладилника
преди излизане във коридора с якето
из полупразни кафенета и следобеди

в издрасканите полутъмни входове
в претъпканите автобуси вечер
из паркове зад паметници и дървета
под клони облаци небета ниски
в пресечките на всяко изречение

те исках

Г.Г.
"Там, където не сме"

неделя, 25 септември 2016 г.

ябълки и топла зима

петък, 23 септември 2016 г.

Едно венче от лайкучки

сложи началото, някъде около седми май. после се натрупаха всичките други - мащерка, бели камбанки, липа, маслодайна роза, жълт кантарион... и лавандулата, която пристигна, увита в чаршаф, чак от пловдив.
когато септември се върнах в синеморец, ме чакаха всичките, точно както си ги бях оставила под стряхата на лятната кухня. много приятели се извървяха под висящите букетчета през този месец... вълшебно беше и щуро и понякога доста безумно:))) и съм сигурна, че напролет като се върна, пак ще са там, но ще ги заменим с други, пресни цветя...

"мамо, кога ще дойде зимата?" - пита вече яна. и се хващам, че и аз я искам.

S

четвъртък, 22 септември 2016 г.

тишина отвън, отвътре музика..

пиано

вторник, 20 септември 2016 г.

една жена опитомява бурята,

дълго не помръдва от ръба. после бавно по пътеката надолу вече носи само
дъжд и вятър

понеделник, 19 септември 2016 г.

събуждане

розови облаци, отразени в гладкото розово море.
мирис на цъфнал орлов нокът, кипарис и водорасли.
звук от пълна тишина
с песен на скорец.

неделя, 18 септември 2016 г.

...

картинката е следната: зиги ме праща за вино и хляб, по пътя срещам калина, тя ме мята с колата до магазина и се връща, за да отвори синия ключ, после аз се нося по нанадолнището с в едната ръка хляб, в другата - вино и сядам на бордюра, идва една мацка и сяда и тя и ми обяснява, че напоследък много се е подула и се харесва само като е гола, а като се облече ставала дебела, после, както си говорим, минава един кон по улицата, ей така отчетливо и бавно трак трак трак, поклаща русата си опашка... после отварям виното, сипваме си, калина реже от градината хортензии и прави букет за фернандо и йона, а аз съм легнала на възглавници и си говорим за женски книги и филми..

накрая слизам още по нанадолнището, а то отдавна вече станало тъмно

и минавам покрай синьо лято и те ме гледат как плавно се нося и се шегуват - а това кога трябваше да го занесеш, ме питат

ми май по светло излязох, само да изхвърля
боклука...

събота, 17 септември 2016 г.

Зиги, Гуцичек, Лиди, Варвара, S

Dreamcatcher from Ziggy Dragnev on Vimeo.

петък, 16 септември 2016 г.

...

мирис на сухо поле и на море, веднага щом излезеш от къщата

нашият 15-ти септември

с крокодил:)

сряда, 14 септември 2016 г.

Лиди

засвири по бреговете.. яна затанцува и запя..

така е хубаво и могъщо морето, когато е чисто
от въшки..

вторник, 13 септември 2016 г.

Вени

хайде утре да погребем - каза вчера. с тъга нададох ухо да чуя какво ще погребваме, но тя продължи в неочаквана за мен посока - с каяци по велека. готово, ухилих се. нищо, че не мога да плувам, утре в утрото ще погребем по реката, нагоре, срещу течението й,

срещу теченията ни..

понеделник, 12 септември 2016 г.

...

облякла съм прозрачна бяла рокля и седя на плажната библиотека. за тези няколко дни до края на сезона ще отговарям за нея аз. цялата ни къща е пълна с приятели, селото също. късно си лягам и късно ставам. на изгрева не ходя, защото заливът гъмжи от хора, даже и коли, утъпкали широк черен път досами ръба на скалата. вечер се събираме всички в лятната кухня на двора, запалваме огън и водим дълги отнесени разговори...

така беше до днес.

вятър засвири в прозорците, небето почерня, морето забушува и всички си тръгнаха.
най-после моето време.