...

в кюстендил съм. 6 ч. сутринта, още тъмно навън, но слушам камбаната...
напоследък, изобщо ако заспя, се будя с разтрисане от някаква мисъл.

и Галя, и тя завинаги отлетя.

сНощен хоризонт

при Кармен Манукян бяхме снощи, след полунощ... радостта да чуя наживо поздрава "Добра нощ", който съм слушала милиони пъти, когато бях ученичка и неспокойно и влюбено не можех да заспивам до много, много рано...  след което да се разбъбрим за море и за звуци, и за още наши си мънички хубави нещица... Яна толкова се вълнува през целия ден, че непрекъснато питаше кога ще стане тъмно и вече достатъчно тъмно ли е, за да тръгваме. разбира се, ритуално натуйтуйтуира Кармен веднага, после изведнъж заспа. когато днес сутринта се събуди обаче, не повярва на очите си... очакваше още да сме там.
и се разрева:)

ръката на Кармен:) .. и линк към предаването: Тук

туйтуйровки

татуирана напоследък навсякъде съм. само що се изкъпя и веднага ме чака флумастера с новите й идеи. дори и гостенките не пожалва, добре, че всички сме все още луди деца, както нея.. до снощи само ръцете, но днес и с нашарени крака се събудих..:))

...

сънувах, че сме двете с тануки, аз трябваше някъде да отида и тя ми каза - матилда, качвай се да те закарам, и се метнахме в нейната хубава лодка, и отпрашихме в открито море...

...

от години все отлагах да окача на стената тази деницина рисунка, въпреки, че отдавна е рамкирана. е, вече имам основание. вчера баба щеше да има рожден ден. някакси успях да удържа фронта.. но днес сълзите си текат като река.

...

и си легнах на балкона 
и силует на джакаранда
и между звездите й -
листа
които галят
при докосване
а после
плачат