...

толкова дълги са дните напоследък, че на вечерта си мисля за сутринта като за вчера, а вчера е вече толкова отдавна, че се учудвам как е могло това или онова да е било така близо, но да ми е вече на километри, на милиони години, забутано някъде в бъдещето...