цветче от цикория,

стръкче бял равнец,
малко жълто листо и
розово камъче

букетче
от последния ден на
юли

Гора от акации

имаме под балкона, заплитам очите си в клоните им непрекъснато..
преди десетина дни, обаче,  се удивих - една от тях беше цъфнала пак.

сега я погледнах - изсъхнала е.

....

но
първите знаци на есента са вече тук..

гости

дойдоха ни гости, седнахме на балкона, заговорихме, заваля дъжд, отначало ситно и тихо, после едро и бързо, закапа във виното и в мезето, разговорът обаче не наруши, нито позициите на телата ни, нито и на мислите ни... само косите ни станаха гъсти и набъбнаха и покриха с къдрици целия свят.

копрец и лападец

са ти напукани джуките
дай да ти стопля крачанцата
яж крастувички
сложи копрец и лападец в тенджурата
лобода
маре, слободен си
дуууу
много си сгодна станала, вале
диня и любеница да разрежем за гостете
я ше нги дам да разберат на тех
месечината се кокори


..все думи на баба. плача за нея всеки ден.

бордюр

седим на бордюра и сме в десети клас...

няма барове и няма кръчми. целият ни нощен живот е една дискотека
в младежкия дом.
и един бордюр.

...

толкова дълги са дните напоследък, че на вечерта си мисля за сутринта като за вчера, а вчера е вече толкова отдавна, че се учудвам как е могло това или онова да е било така близо, но да ми е вече на километри, на милиони години, забутано някъде в бъдещето...