виж,
ружите цъфнаха, споделя ми ерна. ама наистина ли са ружи, питам
ухилено. е как, аз от теб знам, че са ружи, възмущава се тя, на всички
съм казала и даже ги нарисувах, а се оказва, че ти дори не си сигурна
какви цветя са... после боря се включва - ама не, те ружите са едни
съвсем други, с други листа, това изобщо, ама изобщо не са ружи, ай ай,
излъгахме целия свят заради тебе, ясминооо:)))
...
и тревите с дългите коси цъфнаха
....
.. и странджанската бялка, и тя. огромна и бяла, цялата на букетчета, с червено по средата. като я доближа за помирисване, обгръща цялото ми лице. ухае божествено
... ...
и тревите с дългите коси цъфнаха
....
.. и странджанската бялка, и тя. огромна и бяла, цялата на букетчета, с червено по средата. като я доближа за помирисване, обгръща цялото ми лице. ухае божествено
... а сме сами все още, липи, понякога вали, и сме сами...
...
но по някое време следобед, когато стане непоносимо и много напече, зиги влиза в елфската горичка, слуша славеи, говори с костенурки и се превръща в самодив:))
6 коментара:
Неземно красиво!
Изумително е колко едно място може да бъде толкова ваше :)
Ще си позволя да разкажа един любим мой спомен. За "Странджанската бялка", както я наричате. Май и тя като "Ружата" е ваше творение, защото Гугъл не ми върна други резултати. Но това не е важно.
Баба ми наричаше това цвете "Срамниче". Твърдеше, че черната точка в средата показвала срама на хората по света. "Едно време" - казваше - "като бях малка, това цвете беше цялото черно, с мааалко бяло по края. Виж днес колко безсрамни са станали хората. Какво малко черно кръгче е останало в средата."
И знаете ли, аз също имам спомени, че когато баба разказваше тази история черното кръгче бе много по-голямо от това, което е на снимката. А днес, най-често срещам или чисто бели срамничета или само с няколко черни точици в средата.
Явно хората стават все по-безсрамни...
Дали наистина показва срама на хората, не знам, но винаги си спомням за баба, когато го видя и ми става много мило.
интересна история.. но на моето цвете точката в средата е червена, дали е същото като вашето? инак - спомените с баба винаги са сред най-хубавите, благодаря, че споделихте:).. а "странджанската бялка" като име май че фигурира само в дебелите книги и учебници за растения и билки, доколкото разбрах от една приятелка:) поздрави!
http://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B4%D0%B8%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2
То е, нали? Но често пъти червената точка е толкова тъмна, че прилича на черна.
мисля, че е същото, да
Публикуване на коментар