Обичам те,
направих тесто за хляб.
Обичам те и хляб си
приличат.
И рокля от прост плат.
Също и мирис на ютия.
И букетче лайкучки.
Изсъхнали билки,
надолу с главата.
Може и малко
пресен магданоз...
Сушена риба, вееща се
на простора.
До твоите гащи...
И моряшки фланелки.
Счупена лодка
в дъното на двора.
Кокичета.
Божури.
И контражури.
На залеза....
-Кокичам те.
Опече ли хляба?
направих тесто за хляб.
Обичам те и хляб си
приличат.
И рокля от прост плат.
Също и мирис на ютия.
И букетче лайкучки.
Изсъхнали билки,
надолу с главата.
Може и малко
пресен магданоз...
Сушена риба, вееща се
на простора.
До твоите гащи...
И моряшки фланелки.
Счупена лодка
в дъното на двора.
Кокичета.
Божури.
И контражури.
На залеза....
-Кокичам те.
Опече ли хляба?
3 коментара:
Ех!! Чета, чета, чета... Любимо ми стана! Толкова история има в това стиГотворение - и минало, и настояще, и бъдеще...Обвити от любов. хххххххххх
Роси, обичам те на едни скали, по които едвам стъпваш...:))
Ми... такава съм си... Ама следващият път ще съм по-смела!Целувки!
Публикуване на коментар