неочаквано засвирва, докато бродя из борисовата гора. такава една дълга и фина... и нежна мелодия се провира между клоните и като че идва едновременно от много близко и много далеч... търся с очи, все едно очаквам да се материализира пред мен, и наистина - сякаш я виждам като сноп слънчеви лъчи през мъглата на здрача..
изведнъж обаче очите ми фокусират млад мъж, призрачно седнал на пънче сред дърветата. свири, импровизира, почива, после започва нещо много познато, пак почива, засвирва, импровизира, а мелодията лети нависоко и който има големи, тъжни и топли уши, се зачудва и заозъртва като мен.
обикалям го от всички страни, отдалеч, за да не го притесня.
сядам накрая и аз
и слушам,
слушам...
...
нещо такова, само че без останалите инструменти..
2 коментара:
То си е цяла приказка...
да...
Публикуване на коментар