шумният асансьор спира на последния етаж. изкачвам още две стълбища по-нагоре. тихо е, сякаш няма никого. голям прожектор и колелo запълват тесния коридор към тавана. стъпвам плахо, намирам врата, чудя се зад нея ли са...
внезапно иззвънява телефон, вратата се отваря, връхлетява ме мъж със синя риза, уговаря нещо с някого... отварям уста да му кажа защо съм тук, но той ме спира - "тихо, че тъкмо говоря по телефона с теб, да не чуе детето"...
бутаница на таванчето после - хора, камери, микрофони, филтри, клапи, яйца, пържоли, череши... огледало пада и се чупи на парчета...
...
седнала е на един перваз на пазара на младост едно, чака ред за снимки. когато ме вижда, веднага скача да се прегърнем. подробно ме оглежда, после възкликва: "много си хубава, с кого флиртуваш?". усмихвам се и казвам в ухото й, че имам любовник и за него съм се направила красива. "любовник ли, чудесно!" - крещи Гина и целият пазар се обръща да ме види, после настоява да й разкажа подробности. ама не - сепвам се - той е във филма, не е наистина - изкрещявам с фуния на устните, за да съм сигурна, че ще чуе. еееее - гледа разочаровано - а наживо нямаш ли си? нямам - смея се - а тя продължава - щеше да е много хубавооо:)))
