неделя, 14 юни 2015 г.

Синеморска неделя

осем сутринта. нося букетче див джоджен, откъснат от брега на велека. надникнала съм вече в къщата на жабите, в гнездото на щъркелите. удивила съм се на новите цветя из полето, помирисала съм реката, морето, орловият нокът и розите на всички дворове. поляла съм тиквата, погалила съм доматите, оплевила чушките. послушала съм пчелите в короната на кестена...
прибирам се на пръсти,  къщата все още спи...

камбаната бие празнично.



..и редактирано:

Осем сутринта. Нося букетче див джоджен, откъснат от брега на Велека. Надникнала съм в къщата на жабите, на щъркела в гнездото. 4500 и шестнайсет са новите цветя в полето. В носа си нося река, море, орлови нокти и розите по всичките огради. Тиквата съм напоила, погалила доматите, чушките - оплевени. В короната на кестена пчелите съм изслушала...
На пръсти се прибирам, вкъщи всичко спи.

 Камбаната удари празнично.

5 коментара:

rossichka каза...

Ах!!!Как не мога да стъпя за мъничко в този сякаш паралелен свят...
И текст към фотоизложбата да има!:)

Ясмина каза...

ахахах, Росииии:))))))) поне картички ще ти изпратя, Ерна ме изнуди, утре ги чакаме, треперя:)))

rossichka каза...

Ех, че се радвам! Вълшебна е твоята пролет!:)хх

Unknown каза...

какъв текст! какъв филм!
прегръщам те!

Ясмина каза...

:*