Баба Цо

ми звъни, а аз затварям, пак звъни, пак затварям, накрая излизам в коридора, набирам я и тихичко обяснявам, че съм на събитие, какво, вика баба, на какво си ... на събитие, бе бабо, не съм си у нас и немога да говоря... а баба се хили отсреща... какво каза, пак не разбрах... бабо, ще ти се обадя после, а тя - добре и се киска хахаха събитие хаха, каква е пък тая работа...

звъня й после и знам, че трябва да обясня най-простичко, за да ме разбере, и започвам - бабо, имаше едни хиляда и петстотин снимки и от тях избраха трийсет и моята е една от избраните и ще я отпечатат на картина  и ще я сложат на стената на най-голямата галерия в българия, на изложба...

а баба пита - тебе има ли те на нея?

ми няма ме, бе бабо, крещя в слушалката. тя е моя - снимката, обаче мен ме няма там.

но баба неможе да разбере, че тогава защо???

:))))

...

мама дойде и се изсмя на тревата в саксията. не е трева, мамо, казах, жито е, случайно израснала нива. видя после детелините, посочи ги - ей, и люцерна си имаш :)))

ами да,  на никое семенце не отказвам дом..

За дълго море

се готвя вече. всяка рокля, която ми стане, купувам веднага. не от къде да е, де. единствено ходя в индиан поинт на графа между попа и синьото кафе. винаги има по нещо за мен, напоследък там се намирам...

Спомняне 2

pain of salvation - second love
празна софия. топла есен. неделя. седя на лодките и си мисля, че щастието е в една торба чушки, която да можеш да купиш от пазара и да занесеш вкъщи, заедно с любимия човек.

pj harvey - we float
автобусът за прага. бели снежни полета в прозорците. подбрал е любима музика, записал я е на два еднакви диска. слагаме слушалките и пускаме плеърите в един и същи момент, за да слушаме заедно.


clint mansell: winter: coney island low
в планината сме. гугу, теди, стамбенце, зиги, кева... пейчо още е жив.

max richter - written on the sly
полето на синеморец. нищо конкретно. въртя се.........................

depeche mode - behind the wheel
бригада. девети клас. болна съм и лежа с температура в голямата обща стая. отнякъде се появява иво и слага малък касетофон до главата ми. "101" слушам в просъница.. влюбването е завинаги.

deine lakaien - love me to the end
калифорния. бременна съм. скрита в стаичката си, не излизам от нея цял ден. пак слушалки на ушите. навън е лято, а в душата ми - зима.

ministry - psalm 69
студентски град, диво време. денем спим, нощем бушуваме. стаята никога не остава празна от гости. петя и бого живеят  любовта си. ради празнува рожден ден с пасти и лимонади. дада е на горния етаж, заедно с пейо и неговия тромпет. по изпитно време слизам при тошо и вальо - тяхната шумотевица и вечно пълна тенджера с кафе ме съсредоточава най-успешно, за сметка на тягостната зубърска тишина при нас. понякога вечерям специалитета на заведението в кръчмата долу - кренвирши по виенски - най-вкусното ядене, за което можех да бъда гладна. а мечтата на джули е да стане толкова богата, че всеки ден да яде по една пица в мис каприз.

holy golightly - tell me now so i know
кюстендил. садя лилави лалета и храсти в дворчето пред магазина. разгледала съм стоиедно списания за градината, направила съм скица, имам списък с латинските имена на всичко, което искам да засадя. събрала съм камъни, градя алпинеум. ясен тъкмо се е родил.

.....

това боледуване се оказа голям филм:)

Спомняне

болна съм и унесът на болестта ме запилява в дежаву-та... извикани също и от музиката, която тихичко звучи съвсем близко до главата ми.

ето сега е пианото на кийт джарет и аз вървя по плажа на сан диего, гледам пеликаните и търся с очи делфини, когато някакъв мъж ме пита дали не съм от франция, отговарям учудено, не, не съм, после се поглеждам мислено отстрани - ами да наистина, от франция съм, с тази риза с дълга ретро яка и разкопчани под китките ръкави.  и косата на къса черта.. и не съм се усмихвала вече цели две години,  сякаш сериозността в изражението на амели пулен се е пренесла на лицето ми.

контрабас и пиано - авишай коен - римембъринг..
млада трева, ранна пролет, дъжд. дошла съм първа, стоя и чакам под колоните на библиотеката, тихо е и наоколо няма никой. чудя се кой ли ще дойде...
първа пристига арлекино. не казва нищо, само ме поглежда и застава до мен. стоим така двете в очакване, а аз се чудя как да попитам дали е тя, би прозвучало нелепо, ако е някое друго момиче - ти ли си sister of night? мисля си - поне моят ник е име, би трябвало да се сети, че се налага да е първа с въпроса. тъкмо си го помислям и тя се обръща - ти ли си ясмина? ама как, кой друг, разбира се, че съм аз. после прегръдка и мигновено същата огромна близост, както в думите, само че вече и с физическите ни измерения...

дъ смитс. 2005-та е. още сънена, включвам компютъра в офиса и първото нещо, което виждам, е новата папка "под възглавницата", която геро ми е оставил за изненада още от предната вечер. с тази, същата музика вътре. слушам ги за първи път, а навън вали, пак е пролет, всичко е зелено и лилаво и вали, вали... вечерта се прибираме заедно, оказваме се в една посока, пеша през целия парк, без чадъри сме, но не бързаме, влизам вкъщи цялата мокра... оттогава винаги ми е дъждовно, щом чуя песен на смитс.

франсис харди и незнайно защо, едно предложение - "хайде да ходим на концерта на ник кейв с влака до солун, само двамата", на което отказвам завинаги.

ерик сати с гносиен номер едно. влязла съм в една снимка на владо от кения - онази, с танцуващото розово фламинго..

арво пярт. фюр алина. вали мокър сняг. някъде в берлин.