Отгледах си нива

житни зърна за кълнове намокрих - да ги изям в зародиш...

забравих, обаче, а те не чакат. повдигнаха похлупената отгоре им чиния, сякаш искаха да кажат "излизаме, дай ни светлина"!

е - дадох им, сега се чудя какво да ги правя...