четвъртък, 10 юли 2014 г.

...

когато разбрал, че в софия е трещяла градушка, обадил се от америка и попитал мама не друго, ами - жива ли е Джакарандата?...

затова го обичам, укята - семейната ми сродна душа - очите му разпознават света подобно на моите :)))

а Джака наистина оцеля геройски. даже новичко клонче поникнало, докато бях на морето. прегръщам я и я галя понякога, сякаш моето трето дете. знам я дори как мирише, когато заплаче..


3 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

обичам ти женскатамайчина душа, бе!

Ясмина каза...

:))))))))))))))))) трябва да ми дойдеш нагости някой ден, да те запозная с всичките същества вкъщи :****

ВeСеЛиНа каза...

Трябва, да!