на дълга разходка из полетата тръгва...
..а всъщност изгрява в пет и трийсет сутринта.. пресича после река бутамята, във вливането й прецапва по чорапи, защото е студено, по скалите й се катери, по пътеките й стъпва на пръсти, в тревите й се загубва, зяпа отвисоко брегове на морето, гледа надалече, някъде отвъд,..чупи стойки в сенки.. въздиша през цялото време...
и ах-ка.
накрая вижда нарисувано сърце
и
в
див
клематис
се
превръща.
2 коментара:
Ооооооооооооооооооооооооооооооооооо! Тази сянка да не е на някоя русалка?:)))
Човек може да се разплаче от толкова много присъствие на красота!
такава красота боли, Роси, наистина. снимките почти нищо не успяват да възпроизведат..
Публикуване на коментар