е като да изчетеш учебник по безгрижност в обзавеждането. да осъзнаеш, че грозните обикновени врати всъщност са най-красиви, защото предизвикват въображението ти за изрисуването им, да разбереш, че за перде може да послужи дори парче плат, небрежно прехвърлено през корниза, да се плеснеш по челото, докато, лежейки върху спалнята, наблюдаваш птиците в небето, че - да, по този начин трябва да се слагат всичките легла във всички стаи... и още много дребни чудесии, които съм запомнила подсъзнателно и прехвърлила в сегашната ми къща. но най-важната от тях - когато си избираш собствен дом, трябва да го усетиш още с влизането. да потърсиш в него облаците и дъжда. птичите песни. морето. тревата. Луната. и Слънцето.
2 коментара:
Винаги съм се радвал на такива хора, които според другите правят нестандартни неща - нима живота е стандарти...
Може би защото харесвам дизайн с шрифтове, а може би заради друго, но "дванайсет начина за обозначаване на огъня" ме грабна. Даже мисля да хвана един приятел художник да ми ошари ми моята.
радвам се, че поне един човек успях да очаровам с тая врата :)))) поздрави!
Публикуване на коментар