" Т

е теорема за тъгуването при сбогуване
тя гласи:
напряко неможе да се мине.
.............

 Боли ме един мъж в цялото тяло.

..........

Тя
има дълга коса
която се плете в краката й

страни от хората
защото щом се приближи
ги спъва

не умее
да сплита косата си
да я връзва

никога не й е идвало наум 
да я подстриже

когато се сресва
трепери

.............................

аз казвам: градина
садиш шлевиш поливаш
прекопаваш
цъфти и връзва
разхождаш се
попиваш
ароматите
разравяш
пръстта с ръце
загръщаш
по-крехките коренчета

понякога
градушка суша порой
и може би
всичко отначало

също - невени
край лехите с картофите.

той казва: гора
вървиш изненадва те
опознаваш променя се
замръкваш
на неподозирани поляни
сред неочаквани
сенки
храсти
закачат ръкава ти
в корени
се препъваш
прегръщаш
тук-там по някое дърво

а пътеките? - питам
ту ги има ту ги няма
отговаря

а напролет - 
диви ягоди
и малко пръст
под ноктите.

.......................

списък на изчезналите шумове

дядо ми, който разлиства 
на масата в кухнята
вестник...

..............

............

.......... "
 

....
Галина Николова. из всичките й книги.