събота, 1 февруари 2014 г.

..и в такива дни съм била




...и границата между тези и другите понякога е нищожна.
............

тази история също:

късна вечер в Лавеле и не ми се прибира и се обаждам нощно да известя, че идвам нагости...
на погрешно място, обаче, слизам от таксито - слабо познавам квартала, не уцелвам  блокa...
тръгвам .. вървя .. свита почти на кълбо сред тъмницата.. страх ме е.. много.. пияна съм .. никак не ме е страх бе!
пресрещат ме глутница кучета и глутница хора.
нямам какво да деля с тях, освен неизвестното.
тръгвам в мойта посока без да говоря, без да издам нито звук.
заграждат ме на конвой  - кучетата -  в средата съм аз, а те са наоколо ми, пазят ме.. една майка кучка върви редом с мен и ми дава кураж... чувам тропкащите лапки на всичките мои други...

а след нас вие глутницата хора.
и тръпки ме побиват.

Вълчица съм.


7 коментара:

ernesta каза...

точно така! нямам никакво съмнение, скава богу!

Ясмина каза...

:)))))))))))))))) ти ли бе :))))обичам те :)))

Анонимен каза...

Massive Attack не бях слушала от .... ..... безброй време.... благодаря! и текстът е хубав.
антония

Анонимен каза...

p.s. имам предвид твоят текст :)
а.

Ясмина каза...

и аз така.. припомни ми го човекът, на когото отивах нагости тогава. масив атак си е на мястото винаги, като митко воев и депеш.

вече като те видя, се сещам за Гинка. :)

Анонимен каза...

да, прелестната Гинка... трябва да оздравява, защото съм й измислила нова роля :). ама тя е родена актриса, бе!
а.

Ясмина каза...

нова роля?!!! еех, това момиче ще направи шеметна кариера и в киното!!! :)))))))