Червено

от вкъщи

много любими хора има из тези снимки, като се започне от червения божур на Дада и се мине през  лавандуловото букетче на Танук, зюмбюла на Ерна, тиганчето на Гуцинка, жасминчето на Злате, червената котка на Ерна, влюбените котараци на Деница, сърцата на Ясен, миналогодишния календар на Еличка, камилата на Танук, чушката и гроздето на Ерна, бурканите на Цуцу, лещата на Етица, чайника на Ади, каменното сърце на Танук от Кения и бялата карта на Африка, червеното писмо на Злате, лютите чушчици на татко, орехите на баба, картичките на Дремс, азалията на Дада, цветето и камъчето на Еми от Маджарово, розата на Емо.... та се стигне чак до нарцисите на мама....

в червеното е Любовта. с него завършва цветния цикъл. утре всичко започва отначало.
от Слънцето :)

Зелено

- Витошко

....................

и синеморско зеленооооооооо :)))))))))

))))))))))))))))))))))))))))(древна фотка на Дадун)

Виолетово, Аметист и Портокалово

ми се сляха в едно, с пристигането на Ерна и Лени от Пловдив. безцелно мотане из малките улички на Софето, седене на вечерни бордюри, разговори досреднощ... и въртене, въртене, въртене..... :)))))))

четвърти и пети ден режим минаха като гъста река от цветове и миризми... а оранжевото накрая дойде направо в носовете ни с аромата на водата от портокалови цветове, която намерихме в едно от стоте вълшебни арабски магазинчета, пребродени от краката и  удивлението ни днес.

Розово

морето ни дърпа вече с голяма сила...
...

Ети ми разказа днес значението и начина на обливане с цветове. чак се засрамих от моята простичка интерпретация. дано никой от бялото братство не чете блога ми :)

хрупахме двете на балкона зрънца и орЕси. пихме топли води. забрави си накрая вечерното житце у нас, остана си гладна, а и аз нали немога да го изям - поръсих го на перваза за сутрешните птички.

Синьо

втори ден житен режим. отнесено и вглъбено ми е. самодостатъчно. не ми се концентрира в нищо. събира ми се слънце, слушат ми се птици.. по-красива се чувствам и някак извисена, сякаш съм от друг свят, не от този на ядящите баници и пиещите бози.

синьото търсих днес.

навън го открих още в цвета на една пейка, счупени разпилени стъкла, фини сини цветчета пред блокове...

вътре ми е навсякъде.

Жълто

....дойде със слънцето между дърветата... и с нарцисите, които ми донесе мама.

...

някой през нощта е дърпал с човка сухи клончета от саксиите на балкона, вероятно за да строи подранило февруарско гнездо .. :)

изкарах всичките цветя навън днес, изчистих къщата, накиснах порция лимец, счуках девет ореха. приготвих ябълки и изворна вода..
житен пост започвам. всеки ден ще е в различен цвят. жълто е цвета за утре. да се облеем с него трябва... и понеже нямам жълта рокля - в слънцето ще гледам, букет жълтурчета ще си подаря. :)

...

романтика има всякаква - и дива, и пънкарска... защо трябва да се върти само около зюмбюла и вечерята на свещи ?! - попита цуцу и си бодна от тържественото  балконско зеле.
хубав ден беше днес - малко по-различен и много по-радостен, защото всички най-после оздравяхме.

...

"Тази вечер

в болничната стая на Гинка беше шумничко и еуфорично. На "закрита прожекция" й показах филма, в който тя е в главната роля. Макар и със слушалки на ушите, почти нищо не чу, обаче изражението на лицето й след това беше незаменимо и почти невъзможно да се опише с думи. Е, ще кажа само, че доста си навири носа .
На отиване към болницата се сблъсках на входа с Ети и Тануки, които тъкмо си тръгваха. Тези две прелестни създания подготвят следващото участие на Гинка в базар. Повече информация ще публикуваме в следващите дни.
Това, че ви има, крепи Гинка и тя ще се оправи."

....

...това е, преписано от Ант -  една от най-моите ми водолейки, макар че като гледам из рожденденските списъци -  няма немоя водолейка на света. всичките са ми сестри и.. любовнички :) 

...


Гине,
Ще оздравееш.ще оздравееш. ще оздравееш. ще оздравееш. Ще оздравееш. ще оздравееш. 
ще оздравееш. ще оздравееш.ще оздравееш. ще оздравееш. Ще оздравееш. ще оздравееш. 
Ще оздравееш. Ще оздравееш. Ще оздравееш. ще оздравееш. Ще оздравееш. Ще оздравееш. 
ще оздравееш. Ще оздравееш. Ще оздравееш.ще оздравееш. ще оздравееш. Ще оздравееш.
Ще оздравееш. ще оздравееш. Ще оздравееш. ще оздравееш.Ще оздравееш. 

ЩЕ ОЗДРАВЕЕШ.

Alma da casa

първа научена испанска думичка - първата ми фламенко стъпка в посока Барселона. бъдещата ни малка комуна там започна да придобива бледи очертания. двама  вече свиват гнездо, скоро ще се видим с Марянка - да разкаже за всичкото им ново начало...

с какво се занимавам, ме попитаха в курса. alma da casa, отговорих - душа на къщата.

четвърта програма

седнали в синята шейна, гледаме въртенето на дрехите в пералнята.

"Влез навънка!"

хихопотам
нагарънце
пукъгал

и други животни...

Тихо, краката!
Тихо, ръцете!
Рътиме се!

..и в такива дни съм била

...и границата между тези и другите понякога е нищожна.
............

тази история също:

късна вечер в Лавеле и не ми се прибира и се обаждам нощно да известя, че идвам нагости...
на погрешно място, обаче, слизам от таксито - слабо познавам квартала, не уцелвам  блокa...
тръгвам .. вървя .. свита почти на кълбо сред тъмницата.. страх ме е.. много.. пияна съм .. никак не ме е страх бе!
пресрещат ме глутница кучета и глутница хора.
нямам какво да деля с тях, освен неизвестното.
тръгвам в мойта посока без да говоря, без да издам нито звук.
заграждат ме на конвой  - кучетата -  в средата съм аз, а те са наоколо ми, пазят ме.. една майка кучка върви редом с мен и ми дава кураж... чувам тропкащите лапки на всичките мои други...

а след нас вие глутницата хора.
и тръпки ме побиват.

Вълчица съм.