..и се сетих за един друг последен ден преди сто години, когато бях сготвила бистра новогодишна супа, а Дремс донесе онова най-вкусно тирамису, в което ромът беше повече от всичко друго, дори от брашното... късметчетата с имена на песни и колко много се смяхме тогава, за да замръзне накрая усмивката ми при съобщението от Цецо, че е заседнал в асансьора на блока си в Люлин и няма да може да дойде при нас. били му подали през някаква дупка лаптопа и той седял и ми пишел в тъмното. така брутално ме излъга тогава той, а аз даже повярвах, без да ми мигне окото.
нататък нищо непомня от вечерта, освен, че се шляхме из нощния град. но и това е достатъчно за един хубав край на година ... :)
нататък нищо непомня от вечерта, освен, че се шляхме из нощния град. но и това е достатъчно за един хубав край на година ... :)
2 коментара:
миналите нови години са минали нови години. На човек очите са му отпред, не на гърба :)
няма нищо лошо в спомените, записвам ги тук, за да не ги забравя. :)
Публикуване на коментар