вторник, 17 септември 2013 г.

Вечерните спектакли

не пропускам никога, когато съм си вкъщи. две години по-късно съм все още хищна за всеки дребен небесен детайл. и алчна за всяка пропусната минута светлина, мирис, звук, тъмнина, тишина...




5 коментара:

ernesta каза...

ухаааааа... ей,на! такава да си останеш!!

Ясмина каза...

мисля, че оцелях! :)))) усещам вече свободата по крайчетата на роклята ми и те чакам да дойдеш и да се врътнем из софето като една четириока ненаситна ламя ;) *

ernesta каза...

направо все едно с гадже имам среща, така се радвам и вълнувам. и джин и тоник!

Milena каза...

аа, чудно, чудно...
аз ходих да тичам, и до тъмно почти. и тичам, тичам, ръми един дъждец, дишам вече морно и зяпам нагоре как се кълбят сиво-сини, и от Дружбето долу гледам как покриват Витоша и се седих точно за хубавите ти снимки-приказни моменти над планината, дето правиш от твойто балконче :)

Ясмина каза...

джин!!!!! или ром, ако е студенууу :))))))))))))))))))))))))

Миленка, нали, и едни линии като от четка по небето, и дъждеца един нежен нежен... :)))))