човека лежат на шалтета горе в планината сега и наблюдават звездния дъжд. щяхме да сме там, но не отидохме, защото сме станали сиви мързеливи мърди... гледам трите изгрели звезди над балкона и немога да си го простя. свободата на движения трябва да си възвърна, за да се прибера отново в себе си... пожелавам си го и знам, че капят и "носят'", и все някоя ще уцеля, дори и невиждайки я...
2 коментара:
Ехо! Имаш звездна поща...:)
обичам те <33
Публикуване на коментар