цял куфар рокли и нито нищо за завиване... скоростно донесе в болницата Цецо. защото ни приеха внезапно и не бяхме подготвени, се оставих да ме изненада развинтеното му въображение за най-болнични необходимости.
е, като няма хляб, то е ясно - пасти "ядох" - с рокли се завивах, на възглавница от рокли спах... върху болничното легло :)
.. а това е само началото на цялата безумна история, продължила с бягство от затвора и сваляне на "авокадо" в домашни условия. ..за да завърши в царството на шапките.
но още не съумявам да си събера акъла за разказване тук :)
е, като няма хляб, то е ясно - пасти "ядох" - с рокли се завивах, на възглавница от рокли спах... върху болничното легло :)
.. а това е само началото на цялата безумна история, продължила с бягство от затвора и сваляне на "авокадо" в домашни условия. ..за да завърши в царството на шапките.
но още не съумявам да си събера акъла за разказване тук :)
3 коментара:
Нищо не разбрах, ама все пак това не е телефон...
Важното е да сте все по-добре с всеки изминал час!
Прегръъдки!ххххххх
П.П. Цял куфар с рокли звучи толкова красиво! А аз почти нямам - виж колко полезни могат да бъдат!:)))))
нали, и да се смеем повече, на всичко :)))))ох, немога да си събера акъла още, че да излезе по-стройно писание по въпроса :)))) цалуфцалуф, Роси :)))))
<3
Публикуване на коментар