...

цял куфар рокли и нито нищо за завиване... скоростно донесе в болницата Цецо. защото ни приеха внезапно и не бяхме подготвени, се оставих да ме изненада развинтеното му въображение за най-болнични необходимости.

е, като няма хляб, то е ясно - пасти "ядох" - с рокли се завивах, на възглавница от рокли спах... върху болничното легло :)

.. а това е само началото на цялата безумна история, продължила с бягство от затвора и сваляне на "авокадо" в домашни условия. ..за да завърши в царството на шапките.
но още не съумявам да си събера акъла за разказване тук :)

Силата на самоуважението

най-красивата снимка от протеста, която направих - този болен едва ходещ дядо, с патерица в едната ръка и чадър в другата, в проливния дъжд по жълтите павета на 29 юни.

.. и много приятели, които няма да ходят на море заради всичкото, случващо се по улиците тези дни...

в кюстендил съм замалко, но скоро ще се върна , дръжте фронта, мили мои любими soul sisters and brothers, луди "интернет лумпени"!