неделя, 14 април 2013 г.

Балконстването ми днешно












толкова много неща за разглеждане отвисоко всеки ден, че ме домързява за целия ритуал на излизането по улиците навън...

вдишвам, издвишвам, слушам, копнея, търся, намигам... все от едно и също място на пейката на балкона, обърната вече към червения изгрев на Витоша... гледам после залезите и немога да си отлепя гъзака за по-далечно и сложно движение..

седя така дните минават готвя чета наблюдавам усмихвам се, мислено скитам навсякъде и неслучайно долита от Роси книгата с този разтрисащ абзац вътре:

"После, представете си да бях станал собственик на къща. Може ли един собственик на къща да бъде същевременно и търсач на приключения? Бих казал, че няма начин."

няма начин.


7 коментара:

piece-of-plastic каза...

Ех, че красота!

Думите ти ми напомниха на това:

You need not do anything.
Remain sitting at your table and listen.
You need not even listen, just wait.
You need not even wait,
just learn to be quiet, still and solitary.
And the world will freely offer itself to you unmasked.
It has no choice, it will roll in ecstasy at your feet.

Franz Kafka

Ясмина каза...

брей, хубаво го е казал Кафка... а още не съм прочела нищичко от него..

ernesta каза...

ехаааа, сега разбрах!!!

вел каза...

Ама и аз най-обичам балкон, пейка и саксии!
И имам две неща да кажа - тези двамката на покрива ... много ме зарадваха и ми се прииска и аз тайно да наблюдавам високото, през пръсти, като страшен филм! :)
И още, че приключенстването съвсем не е винаги "навън" и си е доста съвместимо с къща :)))

Ясмина каза...

Вел, едвам чаках вече да се намери някой да ме опровергае :)))) думата "приключение" е нещо много специално, мисля си - първо трябва да изясним какво влагаме в значението й :)))

алекс каза...

Я ти кажи коя и от кого е книгата :-)

Ясмина каза...

Туве Янсон - "Мемоарите на татко Мумин" :)