Хонза

...с хартиените малки ножички,  остригали златните й къси редки косици на прави линийки над очите и под брадите, името й вече съвсем друго Е...

...

няма ме напоследък. затова и ще се повторя в идеята за Вечното Търсене...

да не спираме никога да се търсим, е закъснялото ми пожелание за Новата.

 .. и да се намираме, да се преоткриваме, да се ненасищаме..

:))))))))))

..........
седя на балкона
в оранжевия мраз на седем и половина сутринта
и надувам балони
 .........

дълго я чакали да се събуди, за да й спретнат рожденденска изненада
отворила подаръците, танцували с балоните, после загледали заедно Пингу.. 

на две. от днес. :)

12-та застава, 13-та свръх-Нова и извънземни :)

само нощни снимки, обаче. няма я слънчевата люлка, на която се разгрухтявах за миг, заедно със сутрешното-ми-наобедно кафе, докато слушам птиците по върховете на високите родопски борове. хвърковати като лястовички, заподозрях, заради насечения полет и трийсет километровата близост с Егейско море, но други, неизвестни за мен песнопойни, се оказаха. и мечок наблизо вървял, пресните му следи на съседния хълм откриваме.. и страхове за оцеляване, каквито скоро не съм брала. изведнъж ми се харесва този живот на ръба, и даже извънземните, реещи кораби над главите и чашите ни с Монтанско бяло вино, ми се приискват... :)