Последно преспиване при баба за тази година. изпращане и на последния й
гост - Укята. пада ми се вуйчо, но нямам усещане към възрастен в неговото обкръжение. напротив - радвам се на детинските му естествени и спонтанни движения из пространството. наследила съм от него фотографското око и веселият трон на черната овца в семейството, като че ли :).
когато си пристигне, веднага тръгва на дълъг път, за да види двамата си приятели от студентството - Мишо и Киро - единствените му останали в България изобщо. обича да пътува с влак. обича да се юрне посреднощ, само някой да му се обади, че го чака... обича да си спомня щуротиите на младини, и когато Мишо дойде нагости при баба, двамата са неразделни, спят заедно в една и съща стая, за да си говорят по цели нощи в тъмното, както някога е било...
смеем се с него и си пийваме, докато някой възрастен не му се скара, че е прекалил. или пък: "Спасе, какво правиш на гарата, като заникъде няма да пътуваш днес, ...а още не си обядвал?"
неслучайно е бил близък приятел с Людмил Янков.
и
леля Милена му липсва много.
-
