седя на пейката и гледам купчините с камъните на балкона. познавам всеки един от тях. разхвърляни са като прах из цялата къща, накъдето и да погледнеш.
знам всяка отделна каменна история на пристигането им тук.
помня, когато преди пет години се прибрах от Синеморец с огромна тежка торба в старата ни квартира, Тануки възкликна: "ОООО, това камъни ли са, хайде да ги разгледаме"!
стоварих радостно цялото съкровище на пода и започнах да разказвам... "виждаш ли, ето тук колко е хубав, дойде една ранна утрин от недостъпния плаж отвъд устието.." или "този го мъкнах от реката преди Силистар"...
дълго се взирахме двете. когато поиска, обаче, да й подаря само един, който сама избера, аз ...неможах.
знам всяка отделна каменна история на пристигането им тук.
помня, когато преди пет години се прибрах от Синеморец с огромна тежка торба в старата ни квартира, Тануки възкликна: "ОООО, това камъни ли са, хайде да ги разгледаме"!
стоварих радостно цялото съкровище на пода и започнах да разказвам... "виждаш ли, ето тук колко е хубав, дойде една ранна утрин от недостъпния плаж отвъд устието.." или "този го мъкнах от реката преди Силистар"...
дълго се взирахме двете. когато поиска, обаче, да й подаря само един, който сама избера, аз ...неможах.
4 коментара:
вече не се и очудвам, когато чета текстовете ти и откривам поредната прилика. и ние преди седмица се върнахме от кара дере с по-тежки самари, от колкото на отиване .))) камъни!!! съкровища! .))))
оо, Карадере ми е сред любимите места, на които не съм била :)))))
пожелавам ти го .)))
и у нас е така. от моите яйленски камъни има дори в мазето на приятелката ми в Берлин (тя не може да ги оцени). за ужас на майка ми.
Публикуване на коментар