вторник, 20 декември 2011 г.

Нирвана за пет минути

проблясък от малките лампички, отразени... утринен сумрак. тишина.  горещо кафе и надник над света - небето в предснежен ръмеж.

бързам да попия...

:)




6 коментара:

алекс каза...

Попивай (и ги отразявай) по-често :-) Има разни адикти, които минават от тук по няколко пъти на ден :-))

Сещам се, че засега не си ни показала зимата. Есента показа, Зиги показа виелицата, но ти не си ни снимала зимата все още :-)

алекс каза...

П.П. И не, това не се брои, казах лакомо аз :-))

Milena каза...

ооо, и аз минавам, и аз:)
показвай, разказвай
да попиваме;)

Ясмина каза...

да ви кажа - имах нужда от такова нахъсване/побутване/ръчкане :))) щото - нито минутка свобода извън прегръдките на беба... и всичките ми кадри са само от балкона или дерето под балкона - и то ако беба е извънмерно добра или спи :)) да не говоря, че изобщо не си чувам мислите - онези, извън кюфтетата:) ...но това не е оправдание, нали ;*

алекс каза...

Колкото повече време намираш за твоето аз, толкова повече всъщност инвестираш в нея, в дългосрочен план :-)) Моментите отминават и избледняват, а така ще са събрани накуп - и за нея, един ден.

Всяко момиченце се учи от майка си. Яна ще се учи от теб - да мечтае, да обича, да усеща, да вижда всичко толкова-повече-от-двуизмерно.

Колкото повече си все така цветна и очите ти - широко отворени, докато всичко в тях топли и блещука - толкова повече ще й предадеш именно това. Какво по-хубаво наследство? :-)

ernesta каза...

Ясме, много те обичам!