мирис на жълти листа, на мокра земя, на суха трева, на мъгла, на пушек от комин, на зреещо младо вино, на далечен сняг ...докато проветрявам стаята нощем.
незнам как се живее цял живот без това.
понеделник, 31 октомври 2011 г.
неделя, 30 октомври 2011 г.
неделя, 23 октомври 2011 г.
неделя, 16 октомври 2011 г.
петък, 14 октомври 2011 г.
Deja vu
миризмата на печени тикви, издигаща се в облаци сладка пара над уличните сергии-тави рано сутрин в зимната мразовитост на Графа някъде край Попа малко след Синьото кафе...
неделя, 9 октомври 2011 г.
Бомбе реге
е последната част от двайсетминутното филмче на Цецо за беба. пускам обаче първо, защото така ми идва като вдъхновение за блога днес. останалите части ще пусна в разбъркан ред, пак, както си ги поиска неслучайността :)
Bombe Reggae from Ziggy Dragnev on Vimeo.
Bombe Reggae from Ziggy Dragnev on Vimeo.
събота, 8 октомври 2011 г.
Джу:
"Привечер е. Седим на палубата, слушаме как водата бълбука покрай борда, Яна задава някой от тези въпроси, над които и аз цял живот се чудя:
"Мамо, защо, когато сме в морето, искаме да стигнем брега, а когато сме на бряг, бързаме да отплаваме в морето?"
Тя дори няма представа как обобщи онова неспокойствие на скитничеството, което те тегли да пътуваш.
Разправят хората, че с възрастта минавало. Кой знае, може и да е вярно. Отначало ни казваха, че след първото плаване ще се откажем - при това - и двамата, и един от друг, и от самото плаване. После - че като родя дете, "ще видя". И дете родих, и то плава с нас, и пак мечтаем и кроим нови планове.
......
От съседите ни никой не се старае особено. Повечето са тук за неопределено време. Има един шлеп, на който живеят няколко момичета с децата си. У нас биха ги кръстили самотни майки, но те си живеят тук доста весело. Преподавателки са по френски език в Гибралтар и използват шлепа като къща. Той не е в движение, но това не променя стила им на живот "като на море". "
...
"Тази книга разказва за околосветското ни плаване с Яна, тогава на шест години.
Точно от тази възраст съм мечтал за море и приключения. От дете разлиствам карти и въртя глобуси. Дори в годините на развит социализъм и железни завеси намирах път към морето. Плавах с рибарска лодка, прекосихме с Джу едно море и два океана с корабна спасителна лодка и обиколихме света с яхта. Накрая преминах "невъзможния път" през нос Хорн.
Повярвахме на себе си и на мечтите си. И те не изгърмяха като спукан балон.
Ако и ти, читателю, като прочетеш за морските ни приключения, се размечтаеш за нещо щуро и ако си твърдо решен да го направиш, вероятно ще успееш. И ще напишеш по-интересна книга. "
Дончо Папазов
....
"С Яна около света" - от нея са откъсите - от началото й... и съвсем от края. тази книга ме възторгва с всеки си ред. вчера я зачетох.
....
благодаря на алекс, че ме подкокороса да си я купя - оказа се, че книгата има съвсем ново второ издание. а когато изпратих Цецо, както напоследък се случва той да купува набелязаните от мен книги със заръка да ги зачете, преди да ги купи - той ми се обади и каза - "харесва ми какво прочетох набързо и ми харесва, че книгата е дебела и с дребен шрифт".
така си е - рядко вече някой има да каже толкова много с дребен шрифт, което прави не двойно - а тройно и четворно повече от това, което сме свикнали да четем напоследък.
и да чувстваме също. с дребния шрифт.
"Мамо, защо, когато сме в морето, искаме да стигнем брега, а когато сме на бряг, бързаме да отплаваме в морето?"
Тя дори няма представа как обобщи онова неспокойствие на скитничеството, което те тегли да пътуваш.
Разправят хората, че с възрастта минавало. Кой знае, може и да е вярно. Отначало ни казваха, че след първото плаване ще се откажем - при това - и двамата, и един от друг, и от самото плаване. После - че като родя дете, "ще видя". И дете родих, и то плава с нас, и пак мечтаем и кроим нови планове.
......
От съседите ни никой не се старае особено. Повечето са тук за неопределено време. Има един шлеп, на който живеят няколко момичета с децата си. У нас биха ги кръстили самотни майки, но те си живеят тук доста весело. Преподавателки са по френски език в Гибралтар и използват шлепа като къща. Той не е в движение, но това не променя стила им на живот "като на море". "
...
"Тази книга разказва за околосветското ни плаване с Яна, тогава на шест години.
Точно от тази възраст съм мечтал за море и приключения. От дете разлиствам карти и въртя глобуси. Дори в годините на развит социализъм и железни завеси намирах път към морето. Плавах с рибарска лодка, прекосихме с Джу едно море и два океана с корабна спасителна лодка и обиколихме света с яхта. Накрая преминах "невъзможния път" през нос Хорн.
Повярвахме на себе си и на мечтите си. И те не изгърмяха като спукан балон.
Ако и ти, читателю, като прочетеш за морските ни приключения, се размечтаеш за нещо щуро и ако си твърдо решен да го направиш, вероятно ще успееш. И ще напишеш по-интересна книга. "
Дончо Папазов
....
"С Яна около света" - от нея са откъсите - от началото й... и съвсем от края. тази книга ме възторгва с всеки си ред. вчера я зачетох.
....
благодаря на алекс, че ме подкокороса да си я купя - оказа се, че книгата има съвсем ново второ издание. а когато изпратих Цецо, както напоследък се случва той да купува набелязаните от мен книги със заръка да ги зачете, преди да ги купи - той ми се обади и каза - "харесва ми какво прочетох набързо и ми харесва, че книгата е дебела и с дребен шрифт".
така си е - рядко вече някой има да каже толкова много с дребен шрифт, което прави не двойно - а тройно и четворно повече от това, което сме свикнали да четем напоследък.
и да чувстваме също. с дребния шрифт.
Абонамент за:
Публикации (Atom)