...

да, Кюърско стана времето. моето време. есен, облаци, дъжд и онази синя тъга, която те връща към себе си - какъвто си бил някога - вчера или преди хиляда години, при този - същия мирис на въздуха, при този - същия звуков синхрон на капките с мелодията в слушалките...

всеки дъжд носи в себе си спомен.

Арлина ще бъда. отново. в неделя.

...

жълти листа в краката ми. девет сутринта.

седя на пейка и разлиствам "Фотописи" на Иван Кулеков:

"Ще
зарасне
раната.

Ще
остане
белег.

Върху
белега
Върху
белега
Върху
белега."

Последните ни сенки

върху плажа. довиждане до другата година, мило мое най-любимо Море

Когато Варвара заспива

специално за Роси и Бай Илия :)

Когато Варвара се гизди

Когато Варвара се буди

Цецо ми донесе този кадър. излиза сутрин в шест, за да хваща изгреви :)

Неслучайно точно днес

спомен с "Момиче без спомени"

Кафявото и синьото

от бункера - за Дадун. и патронче дЖин ;)

Сутрешните морски ранноесенни мъглици

ме размечтават за цяла година живеене тук - да се нарадвам на всичките Синеморски сезони искам.. ще, някой ден... :)

Есента неусетно навлиза

Меко

Грух! :)

Таратондзел

Подготвят вече крилете си

за дългия път, всяка сутрин в шумна сбирка над прозорците ни :)мога да ги наблюдавам с часове, даже понякога сякаш разбирам какво си говорят. или поне "добро утро" успявам да засека в цвърченето им като че ли :)))

........
..


..и една минутка от Цецо във видео :)