четвъртък, 28 юли 2011 г.

Home 11

нощем в Кюстендил

6 коментара:

rossichka каза...

Прохлада и щурци - това усещам... Хубаво е да можеш да се върнеш вкъщи - при мама и татко... Беба спинка ли? Прегръдки за лека нощ!

angie каза...

Вел при корените си..:)
прегръдка и щурче. в лявото джобче на ризката. до сърцето.. нали така казват.. там Е:*)

Ясмина каза...

прекалено сте го наромантизирали, хихи - никакви щурци, но затова пък хиляди мухи, и надзъртам тук през перденцето на баба Тоша, която живее в нашия двор, мама и татко на моренце, а ние с Цецо и беба трябваше да се грижим за двора и зеленчуковата градина, уфф, голям зор това, голямо потене падна с поливане и бране на зарзавати :)))

rossichka каза...

Хмммм... Може би виждаме това, което на нас самите ни липсва! Но все пак предполагам, че въздухът и звуците в градината не са онези, градските, дори и да са насичани от "уф!" и "ох!" покрай потенето в градината. Ама после ви е сладко, нали?:) Ще има ли моренце и за вас?

Ясмина каза...

най-вкусните доматки, наистина, а и за беба истински картофки, тиквички и моркови за супичка :)))

а на моренце как ми се ходииииии, но стискам зъби до първи септември - така решихме - и пак на старото място в Синеморец :) а вие? може би пак Карадере? :))) какви разкази чух за там, умрях от смях - имало една мацка с бебе, което все още кърмела... та тя сипвала от нейното млекце в чашките с облаци на желаещите сметанка хихихих, харесвам свободата на мислене на такива хора :))))))

rossichka каза...

Илия ще има да разказва. И за Варвара. Аз обаче това лято съм си тук..:(