понеделник, 3 май 2010 г.

Осем неща, които не знаеш за мен

- исках да уча във ВИТИЗ, но записах ВИАС. бях решила да се превърна в инженер, както родителите ми, но уви - не издържах - и след първата година се наместих в УНСС. междувременно, след кратко двоумение за "Мебелен дизайн" към Лесотехническия Университет, записах и втора специалност - "Журналистика" - във факултета към СУ. в крайна сметка обаче всичко, което научих и за писането, и за икономиката, се дължи именно на седмичника, в който се трудих през последната година от следването си. работата като финансов репортер във вестик "БАНКЕРЪ" ми даде много, но и ме отврати от онзи "лъскав" свят, в който попаднах чрез него.
работих и за печатница в един период от живота си.
в последна сметка обаче какво се случи? - сега имам малко магазинче за бои и лакове...

изводът: никога нищо не може да бъде предвидено. поне в моя живот. колкото повече предпоставки има, за да се случи нещо, толкова по-малка е вероятността то наистина да се.


- любимите ми обувки са марка "Вермахт". точно определен модел. когато ги счупя от носене, купувам отново същите.


- ако някой ме попита какво искам да ми донесе от пътуването си, отговарям: камък. от където и да отида, домъквам после огромни торби с най-различни каменни съкровища. имам черни вулканични от Мауи, всякакви извънземни Синеморски, розови от Варвара, нашарени с бели и зелени лишеи, едно Римско дребосъче от Дремс, голяма тебеширеста бяла буца от Довър, довлачена от Дейв, всякакви планински, донесени от Ясен, едно голямо тежко зелено сърце от Дада и... множество Пражки павета.

но това с Павето на Дремс е една съвсем отделна история :))))


- когато бях в пети клас реших, че искам да стана пианистка. започнах да свиря на пиано с огромно удоволствие, но какво се оказа? - била съм дърта за кариера в областта - така ми казаха, и не ме приеха в школата, където много жадувах да се запиша. а изпита взех. но ме запратиха пак да си ходя на частните уроци при ужасната мърла, която ме обучаваше сутрин по нощница и с неизмити зъби. и цялата й нощна пръдня наоколо. пфу!

сега на пианото свири баща ми.


- тренирах спортни шейни. пак в пети клас. и отново ми казаха, че съм дърта за състезател по ски, затова можело само на шейни да се запиша. ми - записах, въпреки, че състезател по нищо не исках да бъда, просто ми се тренираше нещо интересно.
вълнуващо и истински сурово - казарма ми беше това шейнарстване...

да спиш в хижа без ток, облечен под одеялото с всичко, което носиш като дрехи, включително шапката и ръкавиците, ..и пак да ти е студено...

а финалът на републиканските състезания се случваше в голяма купа сено :) минаваш линията по нанадолнището и първата сламка спира шейната, а ти излиташ от нея като ракета и пльооос - в сенцето :)


- "Любовни Булеварди" - мюзикъл по пиеса на Стефан Цанев, в който участвах. промени живота ми завинаги.


- къртих с ръцете си Берлинската стена. по времето на Роджър Уотърс. концерта обаче изгледах по телевизията в Дрезден.


- а не чета вестници и не гледам телевизия вече близо петнайсет-двайсет години.

13 коментара:

Владимир Кабрански каза...

За вестниците и телевизията си приличаме. Сега дори се чудя, как и защо някой може да ги намира за интересни.

Рос каза...

Затова и аз си правя стената на терасата с мозайка, да вградя всички камъни, домъкнати отнякъде. Мисля, че това е най-силно зареденият предмет, които може да пренесе енергия, светлина, лишеи и миризма дори от мястото, където е тажал.
И хип хип ура за Вермахта!

Ясмина каза...

поздравления за това, Влад :)

Рос, а ти започна ли я тая стена вече? :) и... да не би и твоите крачета да си имат Вермахт? :)))

bay Ilia каза...

участвала си в любовни булеварди!?!?!?
ей сега ще умра от завист!
знам всички песни наизуст! преди сто години, когато го спряха в младежкия, Стоян Камбарев, светла му памет, искаше да го направи в Русе, тогава бях в една студетска пантомимна трупа и трябваше да бъдем тийнейджърите - ... хубави момичета, влюбени момчета, ние сме величества на тази планета-а-а-а... ама го спряха и нашия спектакъл тогава ...
после за мюзикъла в театър софия моят приятел Пламен Мирчев-Мирона прави новия аранжимент и аз киснех с него в студиото... и защото потурчих някъде стария запис, сега като пътувам сам въртя в колата новия диск и пея та се късам с него ... хехехе-е-е виж ти :)

bay Ilia каза...

а, да - и на изпита във витиз пях "пътуваме в претъпкания трамвай на планетата" да-а-а-а :))))

Ясмина каза...

"Оня южен град
и белите хълмове,
и сенките ни,
прегърнати върху хълмовете..."


каквоооооооооо?!!!!!!!!???!!!! за нов диск ли чух?!!!!!! искам гооооооооо!!!! само кажи как да си го намеря :))) и знаеш ли - за първи път срещам съмишленик от "онези" "Любовни Булеварди"!!! още една причина да ми е изключително драго да те познавам :))))
нашият Кюстендилски мюзикъл обаче не го спряха, изкарахме цяло театрално турне с него, доколкото помня - два-три пъти седмично, в претъпкана зала, от пет и после от седем вечерта. като едно Кино бяхме ехееее :)))) славно минало незабравимо :)))))

...а на тебе, АнЖо, ако знаеш как ти завиждам точно в този момент!

bay Ilia каза...

аре от мен да мине, ще ги кача някъде и ще ти кажа как да ги изтеглиш... ама ми се струва, че са работни записи, ще се опитам да изкопча представителните :)
ама ще стане след 15 май щото до тогава съм луд с една туристическа борса в Русе и 7-мата нощ в музея и така
:)
ако забравя - сръчкай ме
:)

Ясмина каза...

урааааааааааааа!!! :)))))
и на работни записи съм навит, старата ми касета беше точно с такова качество на изключителен любим дрънч и кухота, текстовете чувах, защото си ги знаех наизуст :))) ... може би както твоята обаче - се изхаби, скъса, изчезна в един момент..

ще те ръчкам, дазнаеш :))))

Рос каза...

Наполовина е готова, има още доста работа по нея, но и място за нови камънаци и счупени чаши. Понеже и те са ми фетиш-вмъквам. Имаха си крачетата ми, но им се разпадна ивица от подметката. И вместо да си купя нови, купих на бивше гадже, да се правя на готина. Пфу...

Ясмина каза...

харесва ми така недовършена стената ти :))))) създава непрекъснато вдъхновение :)

Valkocompany каза...

А животът в печатницата е толкова сладък :)

Ясмина каза...

мда, няма срок, който да не е за "вчера" и винаги всичко може да се насере дори след последния момент.

но пък имах страхотен колектив добре подбрани идиоти, с които си паснахме като един неразделен клас :)

bay Ilia каза...

хей, дай ми някаква необществена връзка до теб, та да ти споделя линковете, от които да си изтеглиш булевардите - сподели я на devedji@abv.bg или ме намери във фейсбук - ето ти един от линковете за зарибяване - http://dox.bg/files/dw?a=56385dbb5a
за жалост точно песента за булевардите не ще да се копне, ама ще и намеря цаката :))