.
От Лондон ще запомня завинаги грамофоните,
огнената късо-дълга коса на Еми,
отсрещната къща през щорите,
разказите на Лидка в дългите вечери на винце и ръчно свити цигари
...когато ми се доспиваше адски
но неможех да престана да слушам...
...кутиите й за шапки
и шапките, които е сътворила сама
почти извънземни...
първата разходка по цялата линия на автобус 91,
от Крауч Енд до Трафалгар скуеър, и усещането като от въртележка, когато си зад прозореца на втория му етаж...
един час пътуване по линията, и вече съм пристрастена за пак и пак. всеки път - тичайки за първите места на втория етаж :)
още... нощните фенери около площада, с прелитащите автобуси
и кацането на една фея...
също факта, че ако си стъпил на Трафалгар скуеър, полицията няма право да те арестува. има го само Кралицата :)
този типичен англичанин с каскет,
мокрият паваж на Сохо,
и изобщо целият Сохо ми е любим,
с малките му закътани улички, театри, магазинчета..
като този, за който съм сигурна - тук ще разглежда цял ден Дадунът, когато дойде нейното Лондонско време :)
...и кръчмици
с фенери. не е вечер, но си е мрачно...
и този шарен ъгъл в Нийлс Ярд
...където се продават само органик семена и храни, а всъщност на Барселона прилича
паветата на Ковънт Гардън и пазарчето
уличните музиканти и артисти
и ушанките, които са на мода в този сезон на невиждан студ
окото на Темза по залез - да не е облачно си е истинско чудо, но затова пък е ужасен клинч
Биг Бен срещу залеза и той
и Парламента много красив на тази светлина
за миг го сравнявам с нашия Парламент...
по-надолу - китайският Лондон
... централната им улица на ресторантите им с манджи, които така и неможах да се насиля да опитам
за сметка на това италианецът със сиренцата и шунките разточва лигите ми на съседния ъгъл
после от автобуса на връщане
снимам крака,
глави,
телефонни кабини...
след тях няма как да не добавя и колоната черни таксита :)
Лидка навива пружината и древната плоча засвирва :)
само по една песен имат на страна. иглата се сменя след всеки две песни. сто игли в пакетче струват 2 паунда и петдесет. ще организира градински партита с тях, така е решила,
...заедно с балоните и веселата си клоунска усмивка :)когато си клоун - казва - децата те запомнят завинаги. имала случай с едно момченце - до четиригодишна възраст не говорело с никой друг, освен с нея...
шапките са разхвърляни навсякъде из къщата
хващаме напосоки и позираме с тях
тази ми е от най-любимите
всички са нейни курсови работи, когато е завършвала обучението си по техен дизайн
няма начин да не се изфтъцкам пак :)
когато отишла да кандидатства при Филип Трейси - един от двамата най-известни шапкари на Лондон, й казали, че нейните са много красиви и посъветвали да си направи свой собствен бизнес
тя обаче искала още малко да се научи, и заработила при тях
всичко започнало, когато се счупила клоунската й шапка, и решила да си я поправи сама
сега, в ателието на Филип Трейси, твори за Лейди Гага, Бой Джордж, Вивиан Уестууд.....Аликзандър Маккуин е любимият й клиент. жалко, няма го вече...
вече сме в еуфория, сменяме една след друга шапките от рафтовете зад нас, а Цецо щрака като луд :)
май сме полудели и ние :)
хващам апарата и се опитвам да уцеля в огледалото
само перчеми тук :)
..и части от муцуни :)))
а аз най-много се харесвам така :)
и така :)
и така...
и на фона на белите й лампички от стената :)
Лидка продължава с разкази
за весели лета из поляните на фестивали
..и тъжна загуба на любими хора...
..и всеки път откарваме досреднощ... а коридорчето е толкова тясно, колкото три чифта мои кубинки...
сутринта засвирва пак
надниквам през прозореца - облачно, но топло
разходка из "нашия квартал" - Крауч Енд
влюбих се в тухлите на оградите
и мъховете между тях
..оставени да си израстват и размножават наволя
всъщност - мисля, че са нарочна част от пейзажа
тази ограда например, нямаше да е толкова красива без мъх
съвсем един - нарочен за живото зелено - камък отгоре й
към върха вървим, кварталът все повече ми става любим,
за да достигнем до Али-Пали :)
през пътечки
покрай езеро
...за да погледнем от високото му
наситенозеленото - един от цветовете на Лондон. плътночерно и тухленочервено - останалите два
неделна вечер на пазара
пълно е с магазини
..и каквото не можеш да си представиш, че търсиш
красиво е
и шумно
и пълно с хора всякакви...
магазинче за музика
и огромни тави с всякаква източна храна
сядаме да поядем
и да погледаме езерото
...и кадър от високото на моста
тук някъде е клубчето, към което сме се запътили. празнуват там анти-валънтайнс дей :)
начало на разходка по брега на Темза. най-красивият й мост - Тауър Бридж
от него пеша - чак до Парламента
не се сдържам да не щракна, заедно с всичките хиляда туристи около мен :)
Лондонското метро
и пъстротата на мозайките му
нашата спирка, след която хващаме автобуса
забързано, тътнещо, огромно...има около десетина линии, близо час пътуваме, за да стигнем до другия край на града
влаковете са една друга вселена
има някаква огромна притегателност този индъстриъл пейзаж. басовият грохот гали ушите ми
тук сме специално заради Battersea Power Station - зловещо грандиозна наживо. докато я наблюдавам в дъжда, сякаш чувам гласа й - дълбок метален тътен, стенещ с грохота от преминаващите влакове... десететажните блокове отстрани са истински милимунди
харесвам тази врата под мрачния мост
17 милиона човека живеят в Лондон. метро, влакове, автобуси - не спира потокът им. всичко е направено максимално удобно и разбираемо. една от гарите на метрото е това
така си продават зарзавата :)
Хайд Парк по февруарски безлюден
когато паднал първият сняг, хиляди снежни човеци се родили тук :)
а сега едва напъпили първите му цветя :)
и бодра катеричка хрупа хрупа :)
гъсоците му пикират...
продължаваме нагоре към Нотинг Хилл
още мъхове под прозорци
магазинче за табелки на Портобело Роуд
много харесах този квартал
с красивите му арт-магазинчета
и ъгли
тухлите на Челси
и един шивач на мъжки костюми
Battersea Power Station от друг ъгъл и придошлата Темза
рядкост е залезът в Лондон, затова бързам да щракам
тухлите му ще запомня
...червеното, зеленото и черното...
...и онези думи на Лидка, казани в отговор на моята въздишка "ех, добре сте си поживели":
- "Ама не, то си продължава, то не е свършило"
....
От Лондон ще запомня завинаги грамофоните,
огнената късо-дълга коса на Еми,
отсрещната къща през щорите,
разказите на Лидка в дългите вечери на винце и ръчно свити цигари
...когато ми се доспиваше адски
но неможех да престана да слушам...
...кутиите й за шапки
и шапките, които е сътворила сама
почти извънземни...
първата разходка по цялата линия на автобус 91,
от Крауч Енд до Трафалгар скуеър, и усещането като от въртележка, когато си зад прозореца на втория му етаж...
един час пътуване по линията, и вече съм пристрастена за пак и пак. всеки път - тичайки за първите места на втория етаж :)
още... нощните фенери около площада, с прелитащите автобуси
и кацането на една фея...
също факта, че ако си стъпил на Трафалгар скуеър, полицията няма право да те арестува. има го само Кралицата :)
този типичен англичанин с каскет,
мокрият паваж на Сохо,
и изобщо целият Сохо ми е любим,
с малките му закътани улички, театри, магазинчета..
като този, за който съм сигурна - тук ще разглежда цял ден Дадунът, когато дойде нейното Лондонско време :)
...и кръчмици
с фенери. не е вечер, но си е мрачно...
и този шарен ъгъл в Нийлс Ярд
...където се продават само органик семена и храни, а всъщност на Барселона прилича
паветата на Ковънт Гардън и пазарчето
уличните музиканти и артисти
и ушанките, които са на мода в този сезон на невиждан студ
окото на Темза по залез - да не е облачно си е истинско чудо, но затова пък е ужасен клинч
Биг Бен срещу залеза и той
и Парламента много красив на тази светлина
за миг го сравнявам с нашия Парламент...
по-надолу - китайският Лондон
... централната им улица на ресторантите им с манджи, които така и неможах да се насиля да опитам
за сметка на това италианецът със сиренцата и шунките разточва лигите ми на съседния ъгъл
после от автобуса на връщане
снимам крака,
глави,
телефонни кабини...
след тях няма как да не добавя и колоната черни таксита :)
Лидка навива пружината и древната плоча засвирва :)
само по една песен имат на страна. иглата се сменя след всеки две песни. сто игли в пакетче струват 2 паунда и петдесет. ще организира градински партита с тях, така е решила,
...заедно с балоните и веселата си клоунска усмивка :)когато си клоун - казва - децата те запомнят завинаги. имала случай с едно момченце - до четиригодишна възраст не говорело с никой друг, освен с нея...
шапките са разхвърляни навсякъде из къщата
хващаме напосоки и позираме с тях
тази ми е от най-любимите
всички са нейни курсови работи, когато е завършвала обучението си по техен дизайн
няма начин да не се изфтъцкам пак :)
когато отишла да кандидатства при Филип Трейси - един от двамата най-известни шапкари на Лондон, й казали, че нейните са много красиви и посъветвали да си направи свой собствен бизнес
тя обаче искала още малко да се научи, и заработила при тях
всичко започнало, когато се счупила клоунската й шапка, и решила да си я поправи сама
сега, в ателието на Филип Трейси, твори за Лейди Гага, Бой Джордж, Вивиан Уестууд.....Аликзандър Маккуин е любимият й клиент. жалко, няма го вече...
вече сме в еуфория, сменяме една след друга шапките от рафтовете зад нас, а Цецо щрака като луд :)
май сме полудели и ние :)
хващам апарата и се опитвам да уцеля в огледалото
само перчеми тук :)
..и части от муцуни :)))
а аз най-много се харесвам така :)
и така :)
и така...
и на фона на белите й лампички от стената :)
Лидка продължава с разкази
за весели лета из поляните на фестивали
..и тъжна загуба на любими хора...
..и всеки път откарваме досреднощ... а коридорчето е толкова тясно, колкото три чифта мои кубинки...
сутринта засвирва пак
надниквам през прозореца - облачно, но топло
разходка из "нашия квартал" - Крауч Енд
влюбих се в тухлите на оградите
и мъховете между тях
..оставени да си израстват и размножават наволя
всъщност - мисля, че са нарочна част от пейзажа
тази ограда например, нямаше да е толкова красива без мъх
съвсем един - нарочен за живото зелено - камък отгоре й
към върха вървим, кварталът все повече ми става любим,
за да достигнем до Али-Пали :)
през пътечки
покрай езеро
...за да погледнем от високото му
наситенозеленото - един от цветовете на Лондон. плътночерно и тухленочервено - останалите два
неделна вечер на пазара
пълно е с магазини
..и каквото не можеш да си представиш, че търсиш
красиво е
и шумно
и пълно с хора всякакви...
магазинче за музика
и огромни тави с всякаква източна храна
сядаме да поядем
и да погледаме езерото
...и кадър от високото на моста
тук някъде е клубчето, към което сме се запътили. празнуват там анти-валънтайнс дей :)
начало на разходка по брега на Темза. най-красивият й мост - Тауър Бридж
от него пеша - чак до Парламента
не се сдържам да не щракна, заедно с всичките хиляда туристи около мен :)
Лондонското метро
и пъстротата на мозайките му
нашата спирка, след която хващаме автобуса
забързано, тътнещо, огромно...има около десетина линии, близо час пътуваме, за да стигнем до другия край на града
влаковете са една друга вселена
има някаква огромна притегателност този индъстриъл пейзаж. басовият грохот гали ушите ми
тук сме специално заради Battersea Power Station - зловещо грандиозна наживо. докато я наблюдавам в дъжда, сякаш чувам гласа й - дълбок метален тътен, стенещ с грохота от преминаващите влакове... десететажните блокове отстрани са истински милимунди
харесвам тази врата под мрачния мост
17 милиона човека живеят в Лондон. метро, влакове, автобуси - не спира потокът им. всичко е направено максимално удобно и разбираемо. една от гарите на метрото е това
така си продават зарзавата :)
Хайд Парк по февруарски безлюден
когато паднал първият сняг, хиляди снежни човеци се родили тук :)
а сега едва напъпили първите му цветя :)
и бодра катеричка хрупа хрупа :)
гъсоците му пикират...
продължаваме нагоре към Нотинг Хилл
още мъхове под прозорци
магазинче за табелки на Портобело Роуд
много харесах този квартал
с красивите му арт-магазинчета
и ъгли
тухлите на Челси
и един шивач на мъжки костюми
Battersea Power Station от друг ъгъл и придошлата Темза
рядкост е залезът в Лондон, затова бързам да щракам
тухлите му ще запомня
...червеното, зеленото и черното...
...и онези думи на Лидка, казани в отговор на моята въздишка "ех, добре сте си поживели":
- "Ама не, то си продължава, то не е свършило"
....
14 коментара:
Реших да хвърля един поглед, понеже в блогрола си видях нов пост. И до тук беше... След този поток от снимки не мога просто върна мисълта си на работното място и да продължа да пиша енциклопедични статии за алюзия, завръзка, рицарски роман и други подобни дрън-дрън. А любимият ми глагол вече е „изфтъцкам":) Гледам снимките ти и правя така, както правехме, когато бяхме на 9 г. и разглеждахме Некерман– „Пу за мен!” – от мозайките на метрото, „Пу за мен!” – шапката цилиндър, "Пу за мен" сините капандури от Нотинг Хилл, „Пу за мен!” – арт магазинчето барабар с пейката... А катеричката ме подсеща за надписа на будката до нас – „Не пуши, а хрупкай, хрупкай”. Как ме разходи! Потънах! Благодаря ти! С нетърпение чаках снимките лондонски, но тази фотоалея ми дойде като ягодово-шоколадово-ментово-карамелен сладолед с ядки, сироп, плодове и уиски. Защото можеше да е само сметанов.
Я пак да ги разгледам.
хахахахах, Рос, потекоха ми сълзи от смях :))))))) тъкмо мислех да поправям онази думичка, но щом си я харесала - няма да я пипам :)))))) и.... още много ще разказвам, като се видим, благодаря за хубавия коментар :))))))))))))))))))
направо нямам думи за отговор, Анджи, благодаря за топлината!.. :)))))))))аз също често се сещам за прекрасния ти Мон Сен Мишел, телепатия или някаква образност, която остава задълго, незнам.... но е хубаво :)))))
Замаях се...от шапките,
под шапките,
от разказа,
от убийственните снимки,
от невероятно уловени моменти,
от поезията ти в цвят и емоции ! Вълшебство!
Магия!
Поклон!
вече втори ден мълчаливо си чакам музата, за да се разпиша с моите аплодисменти, но я няма и я няма... ;-))няма и да дойде друго, освен безмълвното ми усещане за магичност, всеки път когато разгърна твоята приказка!!!
мНОГУ благодаря за магазинчето, съвсем ми е по мярка и в любим цвят!
С ЦЕЛУФ:от мен
Не намирам твой мейл, за да ти пиша там. Утре работя до към 15 ч. и съм в района на хотел "Плиска". Драсни ми на мейла, за да се уговорим, ако остава уговарянето, или на Skype - sunnyross :)
Страхотен пост
Нотинг Хил и английския тейлъринг нямат равни на себе си
Сетих се за среща по Велик ден преди години - бяхме с Иван Мравката в едно заведение в Кюстендил и ти се появи сияеща, каза че живота ти е прекрасен. Развод, хубаво дете, нова любов абе с 2 думи всичко е прекрасно (май все пак са 3 думите ) и както с Ванката само слушахме оплаквания и вайкания в последно време ти беше като свеж утринен полъх...
Та сега и тези снимки ми додействаха така ...
щастлива съм, че успях да ви усмихна с този разказ :))))) благодаря за хубавите коментари :))))) засрамихте ме много, ей :)
Прабългарино, ти пък как успя да ме откриеш? :)))..помня тази среща, някак и на мен са ми се запечатали израженията ви оттогава :)))
Мислех да не пиша, за да не развалям усещането на другите от прекрасния ти разказ! Но пък ме е срам да си мълча и да преживявам егоистично всяка снимка, без да знаеш колко силно ми по/действа тази виртуална разходка из Лондон! Ще се връщам от време на време към нея. Чудно преживяване ни подари! Духом още ли си там??
Умопомрачително!!! Благодаря ти от сърце! Върна ме назад с тая разкошна въртележка! Страхотни снимки, Ясмина, особено залезите, Battersea (ох, невероятен чар има този пейзаж, наистина, дали заради PF ;) ), адски щурото каране на автобусите (все не успявах да се закотвя навреме :))), зеленото (абсолютно! Green is the colour!). Чудесно! :D
Честички идвам насам, пак да се насладя! :)
И пак да отидеш! :D
:)))))
Роси - да, там съм, най-тъпото е, че непрекъснато сравнявам с тук, а то няма никаква база за сравнение...
Гери - не е само заради Флойд чара на този пейзаж, напротив. но не го разбрах, докато не го видях с очите си... и тогава разбрах всъщност защо са го видели и те...
няма хич въобще псолютно никаква база, то си е ясно
още повече ако останем само на визуално ниво... ех!
В една пиеса, която играем в музея в Русе има реплика в един пиянски спор..."щото те, нали - нагоре гледали, разбийш... пък ний все надолу, надолу... в дълбоките бездни слезни... ех!"
ама майната му на това, другото, другото - БЛАГОДАРЯ ТИ!!! имам чувството вече че съм бил в Лондон! Как разказваш в картинки сладко сладко... направих си английски чай (бе хич не английски той, баш си е индийски, ама от Лондон ми е), капнах си капка мляко, колкото едно съмнение и обвит в ърлгрей пари потъвах отново и отвово в тези снимки... Такова визуално блаженство, ама си остана саде наживо, щото нямах хубав фотоапарат тогава, изпитах на датския остров Борнхолм... БЛАГОДАРЯ ТИ пак!
Няма как да не се възхитя на красивите снимки.. и красивите шапки! :)
Публикуване на коментар