още в малко. всяка една ме подсеща за деня си. отдавна беше, но помня всичко. знам, че ако направиш снимки на някакво събитие, после, след години, се връщат предимно спомените, които си запечатал с камерата. и аз така - ако не щраках непрекъснато, тези съвсем обикновени иначе дни, може би щяха да са несъществували никога...
Разходка из есенни улици с Бат Стамбуран...
Мечтатели. Вярват в приказката за Пепеляшка.
...
Вратата с големите уШи. ...долавя отдалеееко "Summertime" сега...
...
Очите на къщата. Отворено-слепи.
Строй се и дай тон за песен, Авдала!
Железните щъркове са на изчезване вече.
Изгрев по заводски.
Живеех в Дружба 2 и всяка сутрин се любувах на този пейзаж от леглото.
...........
Името му не запомних, но "Добро утро" му казвах всеки ден, на път за работа.
Котараците на Анджи :) Най-големият вселенски мързел по обяд край трафика на Руски паметник.
Скреж.
Вървя през ранното утро със слушалки в уши и слушам "Exciter" на Depeche Mode.
"I'm just an angel
Driving blindly
Through this world....."
.................
One caress.
Всеки ден ги поздравявам със сълзи в очите, в продължение на две години. После изведнъж изчезнаха, а аз се преродих.
............
Край на разходката с Бат Стамбуран. Взирам шубраци, полепнали по стената на къща. Не усещам, когато е щракнал, но после нямам никакво съмнение накъде тогава съм гледала...
:)
Разходка из есенни улици с Бат Стамбуран...
Мечтатели. Вярват в приказката за Пепеляшка.
...
Вратата с големите уШи. ...долавя отдалеееко "Summertime" сега...
...
Очите на къщата. Отворено-слепи.
Строй се и дай тон за песен, Авдала!
Железните щъркове са на изчезване вече.
Изгрев по заводски.
Живеех в Дружба 2 и всяка сутрин се любувах на този пейзаж от леглото.
...........
Името му не запомних, но "Добро утро" му казвах всеки ден, на път за работа.
Котараците на Анджи :) Най-големият вселенски мързел по обяд край трафика на Руски паметник.
Скреж.
Вървя през ранното утро със слушалки в уши и слушам "Exciter" на Depeche Mode.
"I'm just an angel
Driving blindly
Through this world....."
.................
One caress.
Всеки ден ги поздравявам със сълзи в очите, в продължение на две години. После изведнъж изчезнаха, а аз се преродих.
............
Край на разходката с Бат Стамбуран. Взирам шубраци, полепнали по стената на къща. Не усещам, когато е щракнал, но после нямам никакво съмнение накъде тогава съм гледала...
:)
14 коментара:
eхххх...ама последната снимка е много хубава :)
личи си кой я е снимал :)
:))))
One caress.
трудна задача. трябва си подходящата градивна тъга за вдъхновение... ;)
Както винаги много романтични снимки! Аз пък се влюбих в комините :)
Ясмина, не знам с каква камера снимаш, но фотосите винаги са чудни!
Ясмина, пак си сътворила чудеса...!
Аз не мога да я открия тази рамка и това си е...чак пък толкова ли съм проЗта, дай жокерче още някакво....
Аз пак си събрах блога в тюрлю-гювеч, че така повече ми допада...
Поздрав
Пепеляшка
благодаря, момичета :)
Пепеляк, глей ся:
вход - табло за управление - оформление - шрифтове и цветове - цвят на контура ...май :) направи го черен. ако не стане, значи е някое от другите неща :)
нямам цвят на контура...Ще се мъча по друг начин.
П.
Чудесен фото-набор, поздравления. :) Личен фаворит: заводският изгрев, въпреки тривиалността си и благодарение на концептуалността си, хехе.
Страхотна гледна точка за балкона с тиквите!... Тя, разбира се, говори преди всичко за теб! И погледа на този куч, самоотвержено понесъл сопата... Всичко ми харесва! Кой знае какмво още "криеш в торбичката". :)
Само да си посмяла да спреш да снимаш! По-къса коса ли?
ох, да ровя ли за още? ;)
Рос, тия снимки всичките са на по 4-5 години, та да - на черта бях тогава :)
една от любимите ми черти в теб :)
и аз те обичам :)
Красота....Размечта ме!
Публикуване на коментар