вторник, 19 януари 2010 г.

Стар албум

разглеждам.
26-ти май, 2006-та, снимки от един любим Рожден Ден.
чета имената им, вспомням треви и улици...




късчета Небе минават между жиците, влизат през прозорците, и ни превръщат в птици...


черно-белите ни мисли-посоки



...
някои неща сега са променени. други - не. трети никога повече няма да видя.


пролетните маргарити на 26-ти май две хиляди и шеста за първи и последен път

столовете-войници пред Английската гимназия.

няма ги вече.
балконите - отражения на човешки души.
същите са си все още.



Баба Яга се превърна в смешна фръцла.


нито пейките-маси, нито нищо не е такова, каквото беше. не стъпвам вече там.



и аз се промених. косата ми сега е дъъълга.




и вероятно вече има четири поколения бебета гълъбът :)

12 коментара:

legrandelf каза...

Прекрасни са!

Любимите ми фотографии - чернобелите...

:)

Ясмина каза...

благодаря! и аз много ги обичам, макар че не ме бива много в това :)

أمل каза...

b&w красота :)

Maria Pepeldjiyska каза...

Ясмина, не знам с какво си изкарваш хляба, но тук и в това много, много те бива.....Имаш невероятно око и поетичен усет...!
П.

Valkocompany каза...

Стар албум
със снимки чернобели
Просто пожълтели
Надписани дори :)

Ясмина каза...

"надписани дори" :))))

много сте мили, благодаря :)

Пепеляш, наистина не ми липсва вдъхновение, но това, което трябва да наваксам, е повече старание и прецизност и да разуча още много опции както на фотоапарата, така и във фотошопа. ама пустий мързел... :)

Черна котка каза...

То си е малко приключение да изучаваш какво може фотоапарата(и ти заедно с него). Само внимавай, че води до пристрастяване, от опит го казвам:)))
П.П.Снимките са вълнуващи...

rossichka каза...

Разглеждам снимките - непознати за мен места (не съм софиянка), но в черно-бяло звучат носталгично. И изведнъж - занемарените балкони пред изпоцапаните, сякаш счупени прозорци! Липса на живот зад тях, забрава, самота... Това не е ли един блок след завоя от Руски паметник към гарата? Точно срещу спирката? Тази година доста пъти минах оттам, докато пътувах по моите репетиции и винаги поглеждах към тези балкони. Ако са те... И знаеш ли защо? По тях и по прозорците почти винаги имаше МНОГО гълъби. Сякаш заспали, застинали... Като пазители на живота зад прозорците. Ако го има все още... Или този, който е бил...Те изглеждат точно така и в цветния живот!

Рос каза...

Балконите, балконитееее, любими... И толкова чувства между черното и бялото.

Ясмина каза...

Росичка, ти ме изуми! точно тези балкони са! и да - цветни са също толкова колоритни...и ужасно тъжни.

котките :)))))) Анджи, ще взема да се разровя и за тях, макар че снимката е ужасна, но пък заспалата им на припек верига беше уникална гледка :)))

Рос, щО балкони имам на снимки... един ден трябва да направя от тях човешки портрети :)сигурна съм, че хората и балконите им си приличат... затова и блогрола ми нарекох "балкончета" :)

Черна котка, аз и така съм пристрастена вече. най-големият ми кошмар винаги е бил да ми откраднат фотоапарата. случи се точно на рождения ми ден в Барселона, след като бях направила 1400 снимки. толкова хубави кадри заминаха, че не ми се ще да си припомням дори. но познай какво направих - веднага си купих нов, същия, намерих подобни на старите обективи, и продължих да снимам... почти навсякъде го нося с мен, когато се случва нещо, с изключение на партитата.
старата сапунерка обаче в едно имаше предимство. беше мъничка и я носех дори когато нищо не очаквам да се случи, както си нося ключа от вкъщи. вадех я при всякакви поводи, затова и имам купища снимки сега...

Рос каза...

На мен една курсова работа по антропология в университета ми беше за балконите и още си пазя тази любов. Снимах ги тогава много. Ще се видим някой ден да си ги "мерим". :):)

Ясмина каза...

така ще стане :)