лЕкспе отново

а интересно е да видя тези 44 думи в мислите на четирима други човека дотук। ще продължавам да добавям линкове към новите, за да си ги имам и в моето си чекмедже। идеята е отворена за всеки, който се замисли над тях, само трябва да качи текста в блога си или някъде в мрежата и да изпрати линка, за да го добавим в общия списък,...например... на мен? :) хайде Косе, Теди, Дремс, Анджи, Рос, Дадуне, Марк.... сигурна съм, интересни неща ще измислите :))

Дада

Даниела Младенова

Ели Иванова - Размишльотини

Рос

Лили Спасова

Анджи

Ина Иванова

уеб бюлетин на радио марс

Мария Донева

Петя Хайнрих

Нели Добринова

аз

лЕкспе

шантавият експеримент на Петя - да свържем в смисъл 44 различни думи, доведе до следния резултат при мен. тъкмо си мислех, че нямам никаква муза за писане на безумности :)


дом под небе
от маслини
бърша от
прах

маяк тъжен рагтайм засвирва

късният дъжд
забравям
да пее
в ухото на
есенна гъба

под кръст от
зелени сълзи
лято
в луната
наднича

жадна вода слънчево се
вълнува
подстрекава
къшей хляб
в смешен таратор
да се превърне


смях на мида
далечен
се киска

кора от драцена, яйце и
парченце стъкло
в шапката с моркови
имам за
спомен


непроницаем
прах
над улица без
семафор
чупя с ръце

ако тръгна,
дали ще стигна
стъргалото,
котките му да галя

хапещи
не с любов
непременно

есен е

Сутрин Борисовата градина

вдъхваме с Дремс ранните аромати на току-що разбудена земя и трева, а съвсем наблизо до нас бучат изнервени ауспусите на цялата София...
на пейка в училището на Ясен я чакам всяка сутрин. тя слиза до Плиска от претъпкан младостки автобус и тръгваме заедно през гората към офиса й.
надолу - към Орлов мост - вървим през шубраци по тесни пътеки, на езерото с лилиите заглеждаме жаби, запомняме имената на всичките радостни кучета, пием кафе на слънчева пейка край големия каменен леген, когото съвсем наскоро напълниха с чисто нова вода.
с празни от друго глави просто вървим и попиваме утрото.
а то е различно красиво всеки ден.
слънце, облаци, дъжд, първи сняг - все са
сини морета за преплуване до
сивото на ежедневието,
което може би предстои за пореден път.
а може би - не?

................

ламБите на Ники Табаков утре очакват закриване.
по-хубаво от откриването, защото и ние ще сме там :)))

Ако е черно

Слънцето,
жълти ще са
сенките
по тротоара на
мрака

и тъмните човеци
в слънчеви ще се
превърнат


днешният залез.
без да искам го фраснах с фотошопа накриво, и ме замисли какви ли биха били цветовете, ако.
сещам се само, че дрехите в гардероба ми щяха да бъдат предимно светлинни.





та залеза исках да спомена. и понеже всички напоследък пишат за есен и край на лятото, да си кажа и аз:
почна се, другари!
започнаха най-красивите залези на фона на облаци и аз, като един изкусен техен експериментатор, слагам начало на наблюдението. снимките ми не стават много добри - имам нужда от статива, който още не съм си купила, но пък ще дебна внезапните им спектакли всяка вечер :)


..а те се разсвирват репетиционно дори зад гърба ми:


заедно с женския хор на червените сладки сушени чушки :)

Вдъхновена

от този текст на Марк , преписвам тук малко от старата ми тетрадка в Депеш-клуба:

САМОЛЕТ В НЕБЕТО!
...виж! Трябва да си поежелаеш нещо! - крещи настоятелно.
- Пожелах си - казвам.
- Какво измисли? - хитро ме пита и знае, че ако кажа, няма да ми се сбъдне.
- Не казвам - казвам.
- Добре, тогава ще се опитам да позная, може ли?
- Може. - отговарям унесено...
- Да караш колело на една гума?
- Не.
- Да можеш да отваряш с твоя ключ всички коли?
- Не.
- Да работиш в театър?
- Да си купиш нещо безплатно?
- Да ми купиш подарък?
- Да имаш много гъби?

- Защо са ми гъби?
- Да ги ядеш...

- Добре, да вървим, нищо не позна, значи ще ми се сбъдне - отбелязвам с надежда...

- Ами да....я виж! Още два самолета!!!

......

да се похваля още с маковете , които наколажи Петя в Public Republic :))

Балът на Баба Тоша

тя живее в нашия двор в Кюстендил. малката й къщичка - до нашата къща. полива цветята сутрин, а вечер ни чака да се приберем, нарамила на гръб всичките новини от деня. обича помалко ракийка да пийва, понякога и наобяд още излиза с танцова стъпка да изпрати някой случайно наминал посетител.
нагости я поканихме днес. а тя се облякла официално и иде... от едната врата - в другата влиза. но е различно, щом има покана за гости, не е същото, като съседското неглиже:))) докато се усмихвам на кафявото й велурено сако "от змийска кожа", Цецо дистанционно обобщава: "ми да... за самотните, и излизането на балкона, е бал" ...

Бесовете

на Любовта ми същите са понякога

блъснах

чаша кърваво вино
заля
белите му дрехи
на таткото с кутията
празнични
бонбони

"няма нищо" - каза
и продължи усмихнато нататък
с кутията
и новия си
тържествен
цвят

Bitten by Adventure - teaser

лекинко намигане към филма за Джони, Джеки и Чарли, който нашите момчета продължават да творят в момента някъде из Созополско. сигурна съм, че ще измайсторят шедьовър. до декември трябва да е готов :)

Tous les garçons et les filles

помня, когато бях малка, всмисъл - осми-девети клас - единствените ни развлечения извън кънките, тръните и "туршиите" с Дадун, измислянето всяка вечер на някоя нова дивотия, с която да се пошегуваме с режисьора - този прекрасен човек Душко Добрев, който ни учеше по време на спектакъла на нашия мюзикъл "Любовни булеварди" на сцената на Кюстендилския театър, че всеки човек се ражда с таланта да Живее, ....освен кръглата пейка, Депеш мод и събиранията из мазета и тавани и грохнали стари къщури,...замалко да си забравя мисълта... та освен всичките тези съвсем наши си фантазии поради липса на друга някаква организирана забава , градът ни омайваше само с дискотеката в младежкия дом, която приключваше в осем и половина, двете кина, в които се прожектираха по един филм седмично, изключително и предимно български... и Лунапарка :))
но това оскъдие всъщност съхрани безумството ни.
и си беше хубавооооо :)))