събота, 29 август 2009 г.

Камен бряг и късчета насам-натам





С палатка в багажника, потегляме безидейно накъде, само знаем първата спирка - къмпинг "Смокиня" и Пърси някъде там. Два дни в бунгало на плажа и вече искам да отпътувам надалеч...
Избираме да е север. Отпрашваме след сутрешното кафе.
По пътя блокове и жилищни комплекси чак дослед Варна. Ужасяващо..., бързаме да отхвърлим тази грозна част на света.

В бадемовата горичка на нос Емине караме по тесен черен път. Откриваме си местенце на плажа на Иракли. Красиво е, но пътят е ужасен. Засядаме. Гумите превъртат във въздуха. Бутаме, дърпаме, камъни слагаме. Накрая успяваме да се измъкнем от дупката и направо отпрашваме към нататък. Спираме само за по една леща с приятели в кръчмата, тип столова. Пълно е с одрипани щастливи хора, пиещи бири, сърбащи супи. С отнесени погледи, трудно събират мислите си в изречения. Никой няма организация тук, планове за утре не съществуват, всичко е хрумка на момента...

Пътуваме край необятни слънчогледови полета. Колите по пътя все повече намаляват, а той все повече се стеснява. Покрай Тюленово стигаме до Камен Бряг. Нямам в себе си никакво съмнение - ще опънем палатката тук и колкото - толкова. Не очаквам, че така истински ще ми хареса. На пръв поглед не личи. Нито от снимките даже може да се види духът на това място.
А то е извънземно...

Обикаляме после района, чак до Дуранкулак. Соцът там е автентичен - мизерен почти безлюден къмпинг, ресторанта тип Балкантурист, шкембеджиите чичета и лелки с капели по плажа.... бързаме да се махнем, снимам само езерото
и черните му птици
върху белите
клони.

Следват четири дни вятър в бутилките и безвремие.
Няма много за разказване. То е усет за море навсякъде вътре и вън от мен.

Синеморец. Там оставаме още четири. Песен на щурци сменя виелицата на севера. Всичко си е същото. И нашата стая се оказва празна точно за толкова време, колкото искаме. Само хората на плажа са безумно много. И палатки. И чадъри - всичко накуп.
Избираме Варвара сутрин, Велека - вечер....

После Бургас и Faith No More. Приятели, хубави срещи, джинцове, пясъчни кули...
След концерта търсим колата. Някой ни е запушил. Обикаляме в два посреднощ под тъмни прозорци и незнаем какво да направим. Цецо натиска случаен звънец. Късмет - точно този, който е паркирал зад нас. Безумно се радвам, че не стоях цяла нощ в колата на някакъв си паркинг посред града.

Под звездите после заспивам. На пясъка. До лилиите на "Смокиня". В една последна морска нощ...



снимките Тук

..........................
и един кратък филм на Росен Марковски, нашата палатка е някъде там :):

8 коментара:

Drems каза...

Жу, прекрасно е! Прекрасно! :))) И историята, и снимките :) Много обичам да ми разказваш морето :-*

Рос каза...

Припокриваме се с теб по няколко точки - превъртахме гуми и жулихме ауспух и ние по пътя за Емона, соц до Дуранкулак, че и после, но в ресторантчето там правят най-вкусната рибена чорба, и любим Синеморец с ветровития джаз бар и надписът "Плувай, плувай към дъното". Прибрах се, но ще задържа още малко с разказите и снимките. Споделя ли ги, ще свърши лятото, ми се струва. Преекрасни твои снимки, както винаги :)

Ясмина каза...

Рос, сигурно сме се и видели някъде, без да знаем :))))) с нетърпение чакам да видя всичко това през твоите очи!

Дремс, и теб да подсетя, че чакам Лондонски приключения :)))

unknowndreamer каза...

Миналата година ходихме в Крапец и беше адски велико (: Всяка вечер сядахме в селската кръчма и аз почти всеки път ядях рибена чорба, защото беше толкова прекрасна, че се чувствах сякаш по-вкусно нещо повече няма да ми се случи да ям. Беше много весело и ония няколко дена, когато кръчмата бе окупирана от хора, които все прииждаха с мотори, после си тръгваха, след като първо са обсъдили на по една чорба къде ще опъват палатките.

А в Дуранкулак, впрочем, снимах същите черни птици, накацали по бели дървета. В това време един местен рибар ни показваше откъде да минем за за "'убавия плаж, къде тука ще идвате". След каране през черни пътища покрай ниви разни, излязохме на един дълъг, предълъг плаж, от който се виждаше Мангалия, даже на екрана на телефона на баща ми вместо M-tel почна да пише Vama Veche, а като се разхождах по плажа, за да снимам лебеди и корморани, стигнах Румъния.

И мога така да пиша до края на света, защото е много красиво по тоя край (:
От Синеморец надолу, уви, не съм ходил много, защото докато нашите обхождаха района, аз бях в Бургас.

Ясмина каза...

убаво звучи тоя "убав плаж", особено така, както си е с лебедите и кормораните, звучи направо като валс, трябва да го потърся следващия път :)))) а селските кръчми никога не трябва да се подценяват, там можеш да усетиш истинския дух на мястото и да чуеш кахърите на всите странници наоколус :)

angie каза...

като стана въпрос за истинския дух по селцата ми напомни не знам защо веднага Варвара.. някак красиво беше. и морето, и къщите, и механите с едни глинени прибори и шарени такива покривки по
масичките..
сега ми се смей, ама дори и кравите бяха някак естествени там. едни такива достойни, с осил по опашката, с миришеща на слънце, малко на прах и на сено топла кожа, леко мърляфки добродушни рога, колкото за украса, дето отвреме - навреме подвиква "Му!" за здрасти, гледа тъпо, но приятно и дава мляко, ако донесеш шише и стотинки на лелката там стопанка :))))
тя и сега си е още там, Варварата, де. и уж такава си е същата, ма някак по градски напудрена.. и кравата там, ама на рекламата в магазина. с нахлузена лилава рокля от найлон и на него отстрани пише "Milka". и вместо
прясно мляко някак веднага ти идва да питаш дали този пастет "Рама" не е
свързан с нея? да, така си е.

поздрави за чудесния разказ:-)

Ясмина каза...

то май там отдавна кравки не "Му"-кат, или поне не съм ги видяла,...но пък е изобилно на скакалци с динозавърски муцуни :)

поздрави и на теб, Анджи. ...за хубавата есенна вечер ;)

крапец каза...

И къде точно в Дуранкулак правят най-вкусната рибена чорба ? Все пак там има няколко кръчми не е само една.