срещу нощните кваколуния с Дремс, да се проваляме със стил много пъти, да пеем фалшиво Арлина в Лавеле /ех, минало незабравимо../, да се събудя учудена посреднощ в прегръдката на Цецо на някоя пейка с прилежно събути обувки под нея, или сутрин под огромния шарен юрган, опънат под звездите на къмпинг Смокиня, или пък Варелчо да спи с раница на гръб на тротоара, или пък Дада да се търкулне в канала на Лодките... също да ровим в изхвърлените покрай кофите книги, после да четем откъси от тях на бара при Танук и да се смеем много, да се смеем...да дъвчем желирани жаби със стоплена на парното бира специално за мен....да пишем стихове върху кочана със сметките и да вдигаме "наздравица за целия рейс" :)....
това са само част от малките не-важни неща в моя живот, които обаче мисля, че е извънземно важно да запомня, затова и ги пиша сега тук. по условие трябваше да са шест, но всъщност така и не ги преброих :)
..а то е поредната блогърска щафета, поканата за която дойде при мен от Рос преди около месец, но някакво лятно празноглавие ме е обзело напоследък, "едвам се навих" най-сетне да драсна нещо.
сега обаче трябва да накисна други шест да си признаят какви ги вършат, вършели или ще ги вършат....и това ще са всички, които случайно или не, са прочели този пост. нека вИ :))))
2 коментара:
Аз пък вече се отчетох, хъхъхъ :P
Много хубаво си го написала, Жу :) Виждам, че ти е дошло вдъхновението в крайна сметка ;)
Да уж. По поводу коментариев - навеяла на меня где-то услышанная фраза:
Только мы знаем, как жить вдесятером в однокомнатной квартире...
Публикуване на коментар