чудех се днес за някои неща
за мисленето се чудех - попитах Фони на какъв език мисли - английски или български?.. и той каза, че мисли на английски, защото повече е бил там, отколкото Тук. тогава се зачудих - ами ако нямахме език? как щяхме да мислим? какви щяха да са ни думите, образите, цветовете... неописуеми, невъзможни за споделяне?
как мислят напреимер бебетата? все пак са човеци с мозъци, би трябвало да мислят по някакъв начин, независимо че са толкова малки...
изобщо животните как мислят? после се сетих, че животните съм ги чувала да си говорят - кучета, котки, птици...прасета...грухтят по някакъв техен си начин, явен разговор. обаче идва въпроса - патиците от Торонто същия език ли използват като патиците в Прага?
сигурно никога няма да разберем.
а споделянето е въпрос на сливане може би. който не те разбира по принцип, по-добре да не те разбере никога.
още се чудя за жабите
помните ли едно време всички локви бяха пълни с попови лъжички. можех да ги гледам в продължение на часове...
сега дори една градска жаба не съм срещала от години, освен Дремс, но тя е съвсем друга квакаща тема :)))
и за още други работи се чудих, но ги забравих. :( :)
всъщност, има още места за запълване :) последно добавих висящите сухи листа - снощи, около полунощ ме задърпа вдъхновението :)
Димс, побързай, ще закъснееш за залеза. няма да го видиш никога вече същия ..
макове в май. пътуване с Дада до Синеморец. завръщане в онази щура безтегловност на хлапачките Гадинство и Рошавост. реене из спомени, събиране на камъни, две глави в една слушалка с любима музика... 
летен Джинц с Обичан, завърнал се отдалеко човек. пак там, на верандата на моето Синеморие 
птиче с размер на листо събужда съня ми всяка сутрин през месеца, изживян под огромните небета на един друг свят
на Ясен първи концерт. леко притеснен. свири Джеси Джеймс и Братко Жак. бяла роза от първа малка фенка.
първи гост, влязъл вкъщи на Игнажден. какъвто човека - такава и следващата година, казват. 