петък, 31 октомври 2008 г.

На Море

поне за ден...

заминаваме към Синеморец пак.
искам да Му видя оранжевата фуста в синю-ю-ю-то Му огледало.
любопитството ми се е ококорило в очакване :)

......

сряда, 22 октомври 2008 г.

Октомврийски Лунапарк

така се въртях днес
из Борисовата градина...





















































































...и няколко пъти подскочих :)














сянката ми заприлича на кукла на конци

перчемът на едно дърво възторжено наднича


една от малкото фокусирани, които направих. пускам я за сядане на земята и концентриране на погледа след есенната въртележка:

петък, 17 октомври 2008 г.

СРЕДНОЩНО ПИСМО

Влажната стена Ателието Търся обяснения Кому са нужни
Искам Да си тук Да не си Искам да ти пиша Да не пиша

Аз Човек Животно Маниак Престъпник Никой
Мога да съм твой ...................... И ничий
Да очаквам Разпнат Тишината

Да ти пиша Искам да ти пиша Куп нелепости
В думите да се забравя
В линиите
В цветовете
Сякаш нощите не съществуват
Нощите не съществуват
Тъй безкрайно да е всичко
Сякаш и самият аз не съществувам
и самата ти не съществуваш

Бяг в безкрайността
Око в небето Сън над улица
Ръка в небитието
Някаква извивка на върба
И в нея
влюбените птици

Линия към вечността Следа върху морето И в часовника
Студено
И какво че вярвам и очаквам да повярва в нещо и човекът
Ти заспиваш
Пак Без спомени за мене
Мила Пожелана И несъвършено моя

Болка в острието на деня

Колко много искам да ти пиша
Влюбен графоман презрян от всички тарикати слава богу
Слава богу на нощта
С нея мога да говоря
и да чакам отговор за всичко
Тя подсказва ми
Обичам
Истински Дълбоко Непривично
А не искам да повярвам
Изтощително обичам

Ирисите на душата светят

Срам ме е да кажа колко те обичам
Дявол да ме вземе Страшно те обичам
Глупаво Като човек Обичам
Знай го
Непрестанно те очаквам Непрестанно Като обич
обич моя

Полудяваш ли река Прииждаш И трещят смутени бреговете
на спокойствието
Как сега ще можем да заспиме Ние
запечатани послания в бутилките осъдени оттук да не
отплуват

Нелогично
те обичам
Радвам се като глупак
Обичам

Пиша ти За да премине и нощта Болката
И тя да мине
Болката Че не съществуваш може би
А ти
Спи спокойна
Както спят спокойно
всичките измислени любови

Лека нощ
измислена и земна

Устна връз лицето на деня
...
Георги Трифонов

..............................
знам го наизуст, но обичам да го препрочитам - едни от най-прекрасните стихове, на които някога съм попадала. подари ми го едно момче, преписано на лист хартия, за 19-тия ми рожден ден. още го пазя. най-отдолу пише:

"Паяк, на 19 си. Зима е. Студ. 34-ти блок. Няма ток. 1992 е 18 февруари. 22:22h понеделник. Всичко е казано по-горе.
Паяк,.................Много."

...........
а Георги Трифонов е художник, илюстратор на детски книжки и поет. ходих на една негова изложба, беше втъкал стихове в картините си...



четвъртък, 16 октомври 2008 г.

неделя, 12 октомври 2008 г.

Autumn Leaves





в самолетни
дири
последните
целувки
очертават
пътищата за
завръщане
на някого...

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Шантавунтести рокли и туники

новата Дадина роклА, за която всъщност само съм слушала, че карала уШите да се отдалечават по протежение на усмивка и спъвала минувачи, дори не съм я видяла де....но ме вдъхнови да издиря разни интересности из нета, мисля - време е да се поразмърдоля за изчанчености цветни, стига туй черно съм носила :)

а пък дали и да не поушием нещо, а Дадуне? ;))))

понеделник, 6 октомври 2008 г.

...

най-чудесната новина от днес:

ДЕПЕШ в БГ на 18 май 2009, стадион Васил Левски!!!!!!!!!!!!!


неделя, 5 октомври 2008 г.

Фони


а Фонко вече е в Япония. ще изкара там последната си година от университета по архитектура. градът е Fukuoka, училището е Kyushu Institute of Design.
иска ми се да му отидем нагости, докато е там.
природата много ми прилича на нашата, може би имаме сходен климат...

...

- "аууу, колко големи шипки" - казах.
- "това всъщност са рози" - каза татко.
- "трендафили сигурно някакви", си помислих....

Есента засвири в комина като Зима, но няма да ме заблуди :)

едно Лято разглеждам сега, прекрасни снимки на Бистра от Ню Йорк...не я познавам, случайно попаднах, но вече искам да живея в този град!
...а снимките - разглеждат се бавно, отначало-докрай, една по една, и внимателно се четат коментарите :)