езерата на Yosemite (Sierra Nevada, California)

пътуването с корабче през първото езеро развява косите.

маршрутът е премислен от предния ден. част от компанията вече идвали насам, впечатлени са много. днес ние поемаме по техния път, а те отиват да се удивляват на водопади.

езерата на Yosemite са с надморска височина над 3 000 метра, малко по-високи от връх Мусала.

красотата им очарова на всяка крачка.

"накъдето и да се обърнеш - все е изглед" - предупреждава Влади преди тръгване.

въздухът е прохладно-кристален. водата - прозрачна.

вървим покрай склонове, все още покрити със сняг.

за децата е истинско Синьо лято :)

Макси също е щастлив, скача във водата, после нарочно се изтръсква близо до някой от нас и ни опръсква целите.

Явор и Ясен - приятели завинаги.


Фонко носи въдица. всъщност - оказва се излишно.

сядаме покрай езерце. опитваме водата. студенооо...

но - има смелчаци. естествено - цялата мъжка част.

Софи отсрамва нас - момичетата :)

Ясен е набрал букет.


цялата съм наядена от комари - лице, рамене, всичко. челото ми е подуто от пъпки като малки рогца. такава комарена многоигленост и то в планината посред ден, не бях усещала никога.

а наоколо - приказност.


едно извънземно се оглежда във водата.

бистротата мами да се взреш в дълбокото. нямам време да разгледам всяка тревичка извътре, както ми се иска.

тези камбанки всъщност са съвсем мънички. ако не се загледаш преднамерено, може и да не ги забележиш.

целта е подножието на онзи връх. търсим водопада под него.

склоновете са величествени и снежнохрупкави.

харесвам разцепения по средата камък. ще си взема един ден такъв за градинката ми на Луната.

реката лъска гръб, бистра вода тече, пия от нея.

езерата пълни с каменни цветя.


дълго се засилвам, преди да прескоча тази буйна вода.



водопада, вече отблизо.


и толкова


различни

цветя!


поглед надолу.


слизането е лесно като качването.


само тук не съзнавам, че вървя по тънък лед. някой ми посочва дупката до мен. снимам я плахо, с леки балетни стъпки после се отдалечавам.


други интересни набраздености също настъпвам.

попадам на някакъв горски град.

на връщане гледките са същите, но други.


поглед назад, преди да отпътуваме с корабчето, пълни с цветове и сладка умора. батерията ми също свършва точно тук.