пътуването с корабче през първото езеро развява косите.
маршрутът е премислен от предния ден. част от компанията вече идвали насам, впечатлени са много. днес ние поемаме по техния път, а те отиват да се удивляват на водопади.
езерата на Yosemite са с надморска височина над 3 000 метра, малко по-високи от връх Мусала.
красотата им очарова на всяка крачка.
"накъдето и да се обърнеш - все е изглед" - предупреждава
Влади преди тръгване.
въздухът е прохладно-кристален. водата - прозрачна.
вървим покрай склонове, все още покрити със сняг.
за децата е истинско Синьо лято :)
Макси също е щастлив, скача във водата, после нарочно се изтръсква близо до някой от нас и ни опръсква целите.
Явор и Ясен - приятели завинаги.
Фонко носи въдица. всъщност - оказва се излишно.
сядаме покрай езерце. опитваме водата. студенооо...
но - има смелчаци. естествено - цялата мъжка част.
Софи отсрамва нас - момичетата :)
Ясен е набрал букет.
цялата съм наядена от комари - лице, рамене, всичко. челото ми е подуто от пъпки като малки рогца. такава комарена многоигленост и то в планината посред ден, не бях усещала никога.
а наоколо - приказност.
едно извънземно се оглежда във водата.
бистротата мами да се взреш в дълбокото. нямам време да разгледам всяка тревичка извътре, както ми се иска.
тези камбанки всъщност са съвсем мънички. ако не се загледаш преднамерено, може и да не ги забележиш.
целта е подножието на онзи връх. търсим водопада под него.
склоновете са величествени и снежнохрупкави.
харесвам разцепения по средата камък. ще си взема един ден такъв за градинката ми на Луната.
реката лъска гръб, бистра вода тече, пия от нея.
езерата пълни с каменни цветя.
дълго се засилвам, преди да прескоча тази буйна вода.
водопада, вече отблизо.
и толкова
различни
цветя!
поглед надолу.
слизането е лесно като качването.
само тук не съзнавам, че вървя по тънък лед. някой ми посочва дупката до мен. снимам я плахо, с леки балетни стъпки после се отдалечавам.
други интересни набраздености също настъпвам.
попадам на някакъв горски град.
на връщане гледките са същите, но други.
поглед назад, преди да отпътуваме с корабчето, пълни с цветове и сладка умора. батерията ми също свършва точно тук.