събота, 28 юни 2008 г.

Чичо Кумашин

така го нарекъл брат ми като малък.
един от най-големите чушколюбители, които познавам.
на младини винаги в джоба си носел по някоя люта чушчица, и когато бил облечен в костюм дори. сядал на масата в ресторанта, вадел чушлето и една запалка, после изпичал на бавен огън. внезапно пикантната миризма карала всички носове да затършуват наоколо. голяма атракция бил. не един любопитен език е подпалвал с лютотия :))
снощи бяхме нагости. 60-годишнина. спомени...чушкови, всякакви. смях.
свирили с баща ми заедно в духовата музика. той на флигорна, бащата - на тромпет.

чичо ми Румен също бил свирил с тях. на нещо пак такова, забравих му името ....дванайсет години издувал бузи, после се влюбил.
мадамата обаче рекла, че като свири, устата му прилича на кокоши гъз.
оттогава не е и пипнал инструмент.... :)

1 коментар:

Анонимен каза...

ех, че готина история :D!