...

вечерният дЖинц под чадъра на Дремс на пейка в борисовата дойде като опровержение на самотата, която ме е обзела напоследък....

а главите ни
в
стряхата на
чадъра
си мислеха че
дъжда
вали
само за да усещаме
мириса
му
с дългите си
носове

родил се
там някъде около
диворастящите марули на
очакването
за новото
всичко