Огледалото

Погледни се 

каква си щастлива

Запомни се

такава

Из напоследък 4

сме само двама на света

живеем в музика и филми

готвим заедно

пътуваме с балкона

разхвърляме дивана

говорим с дни и нощи

заспиваме прегърнати

будим се

и пак

Аз, Вержи и Доктора

 Една жена върви до нас, докато разцепваме от смях нощта.

- Завиждам ви на смеха ви - казва няколко пъти - искам и аз

да мога

така

да се

смея...

Из напоследък 3

 Непознат човек ми подари цялата си библиотека с морски книги. Вече имам около сто и петдесет морета вкъщи. Понякога, като отворя някоя от тях, изпада я писмо, написано с красив почерк от човек, който вече не е между живите, я картичка от някой плаж. Много мило ми става, за момент сакаш и аз се превръщам в част от това семейство, което изобщо не познавам...

Из напоследък 2

 Влюбих се в планинска къща и я запазих цялата за дните около рождения ми ден. Но не, няма да вдигна голямо парти, ще си бъдем само двамата. Под един връх в Родопите, високо над света сами сред вълци, мечки, сърни и никакъв друг човек наоколо. Ще имаме джакузи, сауна, камина, но истинският лукс за мен е в съвсем друго - огромната веранда, тишината на дълбокия сняг, изгревите и залезите в краката ни, огънят на открито през нощта, милиардите звезди... 

Нереално е, но това място наистина съществува. Откраднах си тази снимка от страницата на къщата.

Из напоследък 1

Обходих Берлин, вървейки, с новите ми зелени кубинки. Бях на кино и на концерт, ядох дюнери в малки турски ресторантчета, пих джин на крак из широките улици, срещнах нови приятели и стари софийски легенди, вдигнах шумен нощен скандал на една пуста спирка, който завърши с прибиране пеша, смеейки се и прескачайки плъхове в малките часове на тъмното, бях съучастник и в наводнение. През цялото време снимахме една кукла как върви с нас из града, а когато не беше в кадър, краката й стърчаха от дълбокия джоб на Зиги. От другия неизменно се подаваше шише берлинска бира. Особено безумно беше в самолета, когато виждаш един огромен брадат мъж да  вади от раницата си кукла от соца и започва да си я снима как гледа през прозореца и лъчите на слънцето се отразяват в зениците й. На входа на летището пък митничарят с голяма въпросителна в очите извади от ръчния ми багаж празно стъклено джобно патронче от ром. Обясних, че много харесвам тази прекрасна малка бутилчица, при което възрастната дама до мен, чийто багаж също разпарчетосваха заради някакви туби с мазила, прихна да се смее.  И така нататък.. в този дух. 

Сякаш за миг се завърнах в шантавите студентски години. И ми беше адски добре:)

Вайбър писмо от морето

Всеки ден сме в реката и увеличаваме разстоянието. Огромен кеф е. Фраш с птици всякакви.

Страшно е по селото. Димитровден. Има скари по тротоарите. Много е яко. Вече се бият.:)))

Ти си с нас! Носим те, аз поне, в душата си!

Толкова е топло и тихо!

В селото е лудница. Срещу железарията има скара. От 11 ч. На Митко, дето работи там, са му я спретнали. А човекът не пие, има подагра и е на диета. Ама нема значение.

Киро правеше скарата. Мустакът. Лино и Нена подскачаха там. Видяхме ги на отиване с лодката. Връщаме се - Лино и Нена замаяни по столовете, още 10 човека там окапали. Сенди Менди, ала-бала. Сега там е и Йона. С Ясен. 

Днес сто пъти карах Невена да ме развозва с колата, да гледам какво става. 

На Павлина също е страшно. Две маси има, фраш народ. Някакъв майстор руснак имаше, пиян-залян, всичките се опитваха да му говорят на руски. Петърчо и Руска особено. Ти руснак? Ти ядеш? Ти пиеш?:))))

А до нас, Лихмусови... Днес рязаха дърва и Баката и Жабата им помагаха. 

В момента се чува Край Босфораааа шум се вдигааа, лъскат сааабиии, щитовееее. Еееее Ааааа. Хахахахаха.

Аз съм се покрила, че затръгна ли.....

М.

24-ти септември.

 Ден за снимане на филми, казва Зиги. Жълти листа във въздуха и прах из цяла София. Замирисва на джоджен от балкона при всеки повей на вятъра. Яна танцува в сенките на следобеда върху мелодия от филм на Фелини. Нино Рота, кара я да повтаря това име, да го запомни, да го заобича...

24. 09. 2018

стар статус от фейса, преписвам тук, за да не потъне

...

 Заспиваш нощем по рокля или чисто гола, както дойде. Закуската е диня или пъпеш, по обяд. Следобедите са безкрайни разговори за всичко с мъжа, когото обичаш. Вечер с музика се пазиш от новините и други демони.

Лято.

Сутрешен етюд

Вятър в полите, 

млад циганин с каруца 

на плажа...

Избелели гуменки без връзки

 Да ядеш топло гюзлеме на бордюра пред баничарницата с цяла тумба момичета. Лятото се завръща, когато си при морето.

Морско щастие

 Жените готвим, танцуваме и пием джин, мъжете гледат мача, децата обикалят селото на голяма тумба и унищожават всяка храна, която им се предложи, дори и нашите лютиви-танго-спагети с тиквички... 

Събота вечер, Синеморец

Лятно щастие

 Под сянката на щедра смокиня седя сред тревите на полето, дишам море, а по ръцете ми кацат пеперуди...

Череши

 Напоследък една жена, облечена в  маслиненозелена рокля и гумени зелени ботуши всеки ден слиза от малка червена кола пред централния офис на Еконт в Кюстендил и вади от багажника щайги с череши, които изпраща на приятели.

Това съм аз. Отдавна не се бях катерила по дървета.

...

 Кажеш си - залезът свърши. Прибереш се и гледаш през прозореца нови, по-красиви цветове и облаци. Излезеш на двора - започват звезди...

А утрото тръгва в пет и половина, с ушите на заек, който се е заселил на твоя залив.

Нататък е като цунами. Няма спане край морето. Няма и никакво време за нищо излишно.