Седя сама в кухнята с чаша вино, слушам музика и гледам съседката отсреща готви чисто гола, навън е топло, почти пълна Луна и почти Нова година, и една огромна тъга по Морето...
Бахтало банго Васил, пожелавинав туке бут барвалипе, састипе, барвалипе и всичко най-шокар!
Ваканция!!! Отивам да закача мартеницата на цъфнала селска джанка и да видя Синеморския щъркел!
Огромни туфи нарциси навсякъде, напъпили момини сълзи, полета от избуял лапад... Из тревите по неасфалтираните улици нацъфтели лалета, като плевели. Жаби квакат в реката, всичко се събужда с песен. Камбаната вече бие по лятното часово време. Село Галиче, Северна България.
Не знам дали заради наводнението от септември, но анемониите ми в Синеморец вече са станали цяла поляна
Луксът да си сложиш чашата с кафето не на маса, а в трева
Най-после открих петунии, които миришат божествено и награбих колкото можех да нося. Сега ще ми трябват една купчина глинени саксии и ремарке с пръст. И да се върне лятото.
Пуснали сме си музика, сипали сме си... От време на време крещим с песента и като мина покрай прозореца се чуват ту птиците, ту движението на облаците...
Както си живеехме едно такова по градски монотонно, с учене на уроци и писане на домашни сред мирис на липи и още нещо... ваканцията на Яна рязко започна. От днес! За първи път, вместо да заминем при морето, отиваме да оберем черешите. Купих си специална зелена ленена рокля за бране. И сламена шапка, гумени ботуши...
Велека сутрин, слънце, море, лято
Събирам щастие
Първият морски букет, едвам го набрах в това изгоряло поле
Следобедна закуска щедри смокини - "Ядеш грях" - казва Вержи
"...по-нататък плува жена, а зад жената плава лодка..." - ражда се нова книга под жаркото слънце на плажа, в дебелите сенки на двора..
Светът е друг, когато слънцето е ниско
"Баби гледат море за пръв път"
Галавечеря: пет малки момичета седят под звездите на залива, четири се прощават с морето, петата остава, за да ги посрещне пак наесен.
Новите ми чашки за специални състояния - дъждовна за отлежал меланхолен коняк, зелена отвътре, за следобеди в тайни градини, синя за бяло вино на прозореца към морето и чинийка за резените лимони в джина.
Зиги Драгнев, София Копола, Вим Вендерс и Аки Каурисмаки
Специална селекция морски картички, за специални хора
Владенцето...
Захарчо...
Цъфтят сега джакарандите на Санта Круз
Утрото в Балкана
Дълбоко напукана, жадна земя. На дъното на язовира вместо жаби и риби - цветя и пчели.
Май ще се спи на балкона тази нощ
Рони царевица и храни кравите, меси кашкавал, язди коне, къпе се на барата... очаквам съвсем друго дете да се прибере довечера, след седмица при братовчедите в Алтимир.
Този мирис едновременно на прегоряло поле, предесенна гора и топло море... Пристигаш и първите хора, които срещаш ти казват, че си изпуснал голямото шоу снощи и знаеш, че това не е концертът на Ед Шийрън, чието име за първи път чуваш, а истинската природа, с буря, осветление, звук и всичкото най-красиво...
Шляпаме боси из топлите локви и спасяваме от удавяне цариците-мравки
Ето така е модерно вече да се ходи на плаж - без хавлия и с плажното масло в задния джоб
Минутка тишина
"Вела лови вятър"
Лекинко пристъпва есента
Пясъчните лилии на плажа на Велека
Райските листа
Райското време
Последната райска вечер - бар и кетъринг на скалите
И вкъщи си е Море
Из живота ни като богове...
Обича дъжда - въздушното ми растение, което живее в рапан. Ерна каза, че е пораснало, но аз, като всяка една майка, не мога да определя дали е така. Понякога, като духнеше много силен вятър, го търсех из другите саксии, но напоследък се застоя при ехото от вълните на морето. Прилича си някак и на мен, както всичките мои в цялата ми балконска градина. Днес се прибрах и някои - останали без листа вече. Заспива балконът, лека-полека...
Подредих си малък есенен плейлист, най-хубаво звучи по залез
Колет Райски ябълки от Рая
Последните дарове на черешовата градина са орехи
И Сандо пристигна с тромпета, купонът започва довечера в девет, в центъра на Берлин
Морските ми книги вече са около 150!
Пловдив. Всеки път като се съберем, разцепваме света от смях:)
В Кюстендил по Коледа вали Вълшеб
"Не мога да работя, непрестанно искам да съм до теб. Сякаш имам ново гадже, а сме заедно вече 18 години..."
"Виждаш ли, дори никой не ме търси по телефона. По-самотен и щастлив никога не съм бил!"
